4-годишната Мони се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина. От раждането си, принцесата воин, както я наричат близките ѝ, се е сблъскала с поредица от лоши диагнози, преминала е през няколко операции и други интервенции, които са доста болезнени и травмиращи за психиката на едно дете. Но надежда, че Мони ще се въстанови и ще проходи - има! 

"Още с първата си глътка въздух се наложи да я поставят в кислородна палатка и това беше първата битка на Мони за живот. Справи се и въпреки, че това бяха едни кошмарни минути за нас, в момента в който пое въздух сама разбрахме, че пред нас стои един силен човек. Радостта беше кратка. Разбрахме, че е родена със синдром на Пиер Робен. В нейния случай липсваше мекото небце, на негово място зееше една огромна дупка. Не можеше да се храни като всички нас, а с помощта на сонда, която вкарвахме през ноздричката и. Това беше повече от година, ден в ден, на всеки три часа. Не знаем тя дали е изпитвала болка,или само страх, знаем, че всеки неин плач тогава се забиваше като игли в душите ни. Последва операция на небцето и сондата остана само спомен., спомен за повтарящия се кошмар на всеки три часа, но започна нова битка. Битка за възвръщането на сукателния рефлекс. И това не беше лесен етап, но Мони извървя и тази трудност. А още не знаехме какво ни чака. Презвремето на битката със сондата бяхме разбрали, че ни чака и друга битка, много по-сериозна. Разбрахме, че е родена с кифосколиоза. Това са два вида гръбначни изкривявания, сколиоза е изкривяването на гръбначния стълб, кифоза е гърбицата на разбираем език. В началото само проследяваха градусите на изкривяване, но сколиозата е прогресивно заболяване и Мони достигна такива градуси на изкривяване, че се наложи поставянето на първият гипсов корсет", споделят родителите на детето.

Следват месеци на болка, смяна на няколко такива корсета, под пълни упойки. За съжаление последният гипсов корсет причинил сериозни декубитални рани и се наложило да бъде премахнат и заменен с пластмасов такъв, който не успял да свърши работата, за която е сложен. 

"Градусите на изкривяване достигнаха цифрата 140 и вече имаше опастност гръбначния стълб да притисне сърцето или белия дроб ...И...стигнахме до Турция. Там Мони претърпя поредната операция за поставянето на хало тракшън, едно такова като корона на главата, което виждате на снимките. Тогава я нарекохме принцесата воин. Истината е, че е изключително стресиращо да видиш детето си с тези дупки в черепа и този ореол. Но Мони спечели и тази битка. Прие халото въпреки трудностите и дори намери начин да се забавлява с него.Целта на това хало беше да намали малко градусите на изкривяването и съответно операцията да бъде по-лека. Стигнахме и до нея. Продължи повече от 12 часа. Изрязан беше1 прешлен при най-голямата кривина и беше съединен гръбнака с едни куки(фюжън) и ѝ бяха сложени импланти на гръбначния стълб, които ще се разтягат на всеки 6 месеца, докато не порасне достатъчно, за да и сложат магнитни импланти, които също се разпъват на всеки 6 месеца, но не оперативно, а амбулаторно. Започнахме още по-трудна битка. Мони често плачеше и казваше, че я боли мозъка. Възпаляваха се пиновете в черепа, лекувахме и тях, и пак, и пак... Махнаха го преди по-малко от година и беше заменен с корсет и яка", пишат още родителите на малката принцеса.

И тогава, когато си мислят, че вече всичко се нарежда идва следващото изпитание. 

"Този път Мони се стресира много, може би защото вече порасна и осъзнава какво се случва, може би се натрупват емоциите от тези неспирни битки, но малко по-малко започна да казва, че ходенето е много страшно нещо и да отказва да ходи. Лекарите изразиха съмнения за голяма психологическа травма, бактерия в мозъка, инфекция в краката или нараняване на спиналния мозък. След ЯМР доктора отхвърли другите причини и се спря на нараняването на мозъка, но че заради имплантите образа не е много ясен и трябва да направим отново ЯМР. Вярвате ли, че в този момент имахме чувството, че земята се отвори под нас и потънахме... Мисълта, че може повече никога да не видиш детето си да не ходи е толкова угнетяваща, че не знам как да я опишем. Чакахме, чакахме, чакахме, сами в чуждата държава, сами с мислите си, но слава на бога ЯМР беше добър. Стигна се до извода, че понеже преди първата операция тялото и се е било нагодило на изкривяването и си е било намерило баланс, тя е ходела, след първата операция се е променил баланса и и тя въпреки, че ходеше, още не се е била стабилизирала и свикнала с него и следва нова операция, на която отново е променен баланса и и тя стресирана от всички тези усещания и преживявания, в съчетание с мускулната атрофия след толкова месеци лежане с халото. Стигнахме до поредната битка на принцесата воин. Битка с със страха и битка, за да проходи отново. Изводът беше, че за да се справим със ситуацията трябва да започнем интензивни рехабилитации, да сложим шинички и на краката и нашият робокоп да започне работа. Благодарение на вас тя премина декември и януари два курса рехабилитация. Знаете и резултата от тях, вече пази баланс седнала, от клекнало положение се изправя, стои права за кратко, прави неуверени крачки с чужда помощ, но прави, и работим много върху стреса. Последва наскоро поредната операция за разпъване на имплантите. Този път лекарите не намалиха градусите на изкривяване, за да не и променят отново баланса и така да и дадат време да се изправи отново до следващата операция септември".

Въпреки цялата болка, която е преживяло детето, надежда, че Мони ще се възстанови и ще проходи - има! 

"Имаме шест месеца за провеждането на интензивна рехабилитация и след това поредната операция. Едномесечна рехабилитация ни е около 6 000 лева за часовете и хотела, без храната , пътните и джобните. Ще ни се да опитаме, ако успеем да съберем средства да направи отново два месеца рехабилитация в Турция, после да си почине у дома месец и после пак да отиде... Мони заслужава да иде отново при другите дечица, не само да стои в къщи, болницата или рехабилитационния център. Не заслужава да иска да играе само на игри, в които все някой е болен и тя го лекува, да гледа само детски филмчета на такава тематика, но само това е около нея вече година и половина, тя не се сблъсква с друго, нарича лекарите и сестрите свои приятели, а трябва да има и дечица приятели... Затова ви молим, помогнете ни, ако можете и този път да доизлекуваме детето си и да сбъднем нейната и нашата мечта. Благодарим ви от сърце за всяко споделяне, за всяка инициатива за събирането на средства, за всяка топла дума за кураж, за всяка дарена сума за лечението и. И нека всички добрини ви се върнат многократно", призовават родителите на малката Мони.

За да помогнете, може да дарите сума по следните начини: