Логичното се случи. Англия се разходи на терена на „Васил Левски”, вкара три красиви гола (някои от англичаните може би не се и изпотиха), взеха си необходимите три ценни точки и си тръгнаха по живо по здраво.

Загуба от световна сила като Англия е нещо резонно и нормално. Класата на англичаните е в пъти по-голяма от нашата. Но докато гледах срещата, силно впечатление ми направи един радващ факт. Нашите са много по-красиви. Като ги видиш и ти пълнят очите.

Като се започне от вратаря Ники Михайлов - розов, добре втален екип, като за ревю. Ами защитниците! Преди месец Иван Иванов се опита да си направи евтин ПР, като си пусна разголени снимки в интернет с русокоса сръбкиня, приличаща на героиня от филм за възрастни. И всичко това, защото братята сърби го помислили за „не толкова мъжествен”! Иван ги опроверга, нищо, че снощи го разминаваха като свръхзвуков влак малка гара.

В халфовата ни линия обаче е безспорният шампион, плейбоят-монах Благой Георгиев. То коса, то бицепси (нищо, че при всяко съприкосновение е на земята, но и това е тактика за показ и на другите му свръхчовешки умения – правенето на лицеви опори), то татоуровки, между другото съм сигурен, че българският национален отбор по футбол е рекордьор в класацията татуирани играчи.

Та да се върнем на Благо. Добро момче, добре говори, но вчера имаше 4 точни паса и то назад. Само с участия по светски предавания не става. Поне за него трябва да сме спокойни, че след края на футболната си кариера, лесно ще си намери работа като рекламно лице на някоя модна къща. Вие да видяхте някои от англичаните да е татуиран от главата до петите.  

Преди време Христо Стойчков го каза - „Само с гел и татуировки не става”, за пореден път „Камата” се оказа прав. Фактът, че самият треньор на националите Лотар Матеус в навечерието на срещата сподели, че българските играчи се мислят за велики, а не са направили кой знае какво, сам по себе си говори, че не само имаме да извървим дълъг път, а че ние сме на съвсем различен такъв.

Време е и обществеността да гледа реално на нещата. След срещата Бербатов много точно отбеляза, че това не е отборът от 1994. Добре е всеки от нас да го разбере и да намали очакванията към този иначе добре изглеждащ визуално футболен отбор. На красота го докарваме, остава да го докараме и на професионален футбол, пък току-виж победим в някой друг мач.

Англия ни премаза, но за нас си остава утехата, че сме по-красиви от тях. Продължавайте така момчета. Другият път тези 30 000 на стадиона няма да са толкова мълчаливи, те просто няма да са там. Все пак красотата я виждаме и от малките екрани, и не е необходимо да се разхождаме заради утопията, че ще станем свидетели на професионален футболен двубой на живо... просто не си струва!