Църквата почита днес паметта на преподобния Антоний Велики. Св. Антоний Велики е роден в Египет около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато станал на 20 години, родителите му починали и той раздал имота си на бедните и станал отшелник: първо живял в стара египетска гробница, после се преселил в планината в пълно усамотение. Имал дар за чудотворство и прозорливост, та хората го намирали и там.

След 20 години подвижничество се върнал сред народа и повел борба за Вярата - успял да убеди много езичници да приемат християнството. На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът починал. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В своя дълъг живот на общуване с Бога светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас. И заявил: „От Бога повече не се боя - обичам го!”

В народната обредна практика Антон и Атанас (чества се следващия ден) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Затова са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (хора, които подкопават коне), точилари и др. Освен като покровител на ковачите и налбантите, Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун) се раздават на близки и съседи за здраве, а една от тях се оставя на тавана за „белята, за лелята”, т.е. за чумата.

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец”, за празника на именника задължително на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др.

Именици днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Тончо, Тонка и Тони. Честито на всички и пожелания за здраве и благополучие!