Бургаският апелативен съд остави в ареста българин, издирван от италианските власти за изтърпяване на наказания по 11 престъпления, възлизащи на 19 години затвор. 49-годишният мъж е с две издадени от Апелативния съд в Ром Европейски заповеди за арест - от 12 февруари.

Първото съдебно решение е било за общо десет престъпления, между които организирана престъпна група, съучастие в умишлен банкрут, подаване на неверни данъчни декларации с цел укриване на данъци върху доходите и ДДС, укриване и унищожаване на счетоводни документи, като част от тях са извършени в условията на продължавано престъпление. Наказателно производство е приключило окончателно с осъдителен съдебен акт срещу Н.И., с който му е наложено наказание шестнадесет години лишаване от свобода.  Второто наказателно производство е проведено по обвинение за умишлен банкрут, за който след съответното съдебно разследване с окончателен съдебен акт му е наложено наказание три години лишаване от свобода.

В настоящото съдебно производство от значение за вида на прилаганата мярка за неотклонение се явява само наличието или липсата на опасност от укриване и обезпечаване  присъствието на исканото лице по време на провеждане на съдебното производство за разглеждане на Европейската заповед за арест.  В случая  апелативните съдии приемат извода на първоинстанционния съд, че липсват достатъчно доказателства, които да убедят съда, че  Н.И. ще бъде успешно мотивиран и възпрян да не се отклонява от адреса на обичайното си местопребиваване в Р България – гр. Бургас, до приключване на производството по ЕЗА.

Налице е реална опасност той да се укрие, за да осуети изпълнението на наложените му наказания, смята съдът. Тежестта на наложените наказания, а именно общо деветнадесет години „лишаване от свобода“, в достатъчна степен обосновават реалната опасност от укриване. Въззивният състав се позовава на практиката на Съда в Страсбург от Решението по делото „Илийков срещу България“, в което ЕСПЧ е посочил, че строгостта на предвиденото наказание за престъплението, предмет на обвинението, е съществен елемент при оценката на риска от укриване и сериозните обвинения дават основание на властите да приемат, че такъв първоначален риск е налице.

Реалната опасност от укриване, се извежда и от посочените в ЕЗА обстоятелства, че Н. И. е бил уведомен за водения срещу него съдебен процес в Италия и въпреки това не е взел участие в него. Вместо това, е поискал чрез защитника си обжалване на съдебното решение от първата инстанция и е продължил да се укрива от италианските власти.

Поради това искането в жалбата за вземане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“ се явява неадекватна и необезпечаваща в достатъчна степен интересите на правосъдието, посочват апелативните съдии.
Бургаският апелативен съд е намерил, че взетата от първоинстанционния съд мярка за неотклонение е адекватна и единствено гарантираща, че исканото лице няма да се укрие и да осуети разглеждането на двете  дела по същество, както и предаването му на италианските органи на съдебната власт при евентуално уважаване на ЕЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.