Един старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце, той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си. 

Една сутрин той най-сетне си намерил работа - трябвало да направи кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди, набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия старец. 

Смазан от умора, гладният старец тръгнал през селото. Довлякал се до фурната и с едната монета си купил малък самун хляб. Отхапал от крайчицата на хляба и през площада се запътил към количката на цветаря. С втората монета старецът си купил една великолепна лилия. Дори и цветарят, макар и доволен от покупката, решил, че старецът е полудял. 

 - Но ти умираш от глад! - възкликнал той.

- Защо не си запазиш парите за нещо по-добро? Нещо за ядене за утре? 

Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал. 

- Първата половина от труда ми е, за да мога да живея,  отвърнал той и усмивката му станала още по-широка.

- Втората половина е, за да имам за какво да живея. Старецът поднесъл цветето към носа си. Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден, че без удоволствие не може да има победа, не може да има живот. 

Източник: lnenova.blogspot.com