България чества 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. В родния му град Сопот днес ще бъде връчена Националната Вазова награда за литература, учредена през 1970 година. Програмата включва още богослужение, детско утро, награждаване на млади таланти, литературни срещи, празничен концерт и заря. Очаква се тържествата да съберат гости от цялата страна в родния град на Вазов – духовен дом на българщината и словото.

Поетът е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. 

През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги". 

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България".Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция.В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора". След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, заминава през Цариград за Одеса, Русия. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си.