Доста хора се зачудиха поради что не се срами нашият премиер да споменава пред българската публика на малко име британския премиер Камерън, но мистерията е разбулена от един класически журналистически подмазвачески нашенски въпрос към Бойко Борисов, цитиран във в. „24 часа“:

“- Британският премиер също като вас е голям любител на спорта.Само в България това се счита като недостатък. За да си добър спортист, трябва да имаш много качества. Спортът възпитава, а също е и здраве, и повече воля.”

Дали Бойко е същият като Дейвид?Да е консерватор, като Камерън, не е. Да се доверява на преценката му за вината на „Хизбуллах“ за атентата в Бургас - и това не е… Направо си е обратното, не му вярва. Изрази „надежда“ Дейвид ( Камерън) да му предостави доказателства. От което стана ясно, че Дейвид не му се е доверил да му разкрие онова, което знае. Защото подмятането на Борисов по адрес на Дейвид се случи именно след срещата между двамата и излиза, че Дейвид е дал задачка на Бойко, но го таксува като ненадежден партньор, на когото не може да се каже цялата истина без да я изтропа по неподходящ начин и пред неподходящи уши.

От БСП похвалиха по тази причина Бойко. Лично лидерът на лявото крило на левицата Янаки Стоилов го потупа другарски по пагона, че НЕ се е съгласил с Дейвид за „Хизбуллах“. Бойко прие похвалата с (не)типично скромно мълчание. Мистерията за близостта между Бойко и Дейвид обаче се разкрива с откритието, изровено от бдителните репортери, че Дейвид е любител на спорта „също като“ Бойко.

Дали обаче е „също като“ Него? Отговорът се съдържа в отговора на (не)скритото ласкателство към Борисов.Той издава неудовлетвореността на премиера ни от някои не много ласкателни мисли на някои българи към някои спортисти, но Борисов разширява внушението до спортистите изобщо. Да, единствено в България, като най-повреден за демократичен живот в Европа организъм, спящите клетки на раздутия държавно спонсориран спорт се изродиха в терористична мрежа от мутри, организирани от нечия (не)видима ръка с цел да замени милицията в тормоза над завръщащия се плахо на сцената самостоятелен производител, търговец и гражданин. Това се случи само на територията на бившия СССР и в най-опърления от съветското слънце бивш сателит България.

Никъде другаде осиротелите сред руините на комунизма, оставени без държавната грижа спортисти, не се превърнаха толкова организирано и под строй в наемници на антидемокрацията. Именно поради това хората намразиха „борчетата“ или „мутрите“. Борисов разпознава ли се сред тях, че ни пробутва обидата си? Отгоре на всичко трябва да си зададем въпроса, защо и в класациите по масово спортуване на глава от населението днес обитаваме европейското дъно. Общоевропейските проучвания показват, че сме отчайващо далеч от „европейците“ ( т.е. намираме се нейде при ориенталците) по показателя спортуване в свободното време. Предпочатаме дисциплините на маса 4 по сто грама и еди колко си метра вита баница.

Масовият спорт за (собствено!) здраве, иначе казано, тук не е на почит. Въздишките по миналото величие на българската машина за медали всъщност са носталгия по времето, когато това пъчене с успехите на отделни индивиди беше явен опит да се компенсира липсата на индивидуална свобода в България да пътуваш по света или да станеш значим с личните си качества, а не с връзки и партийна кариера. Както се казва, ако не си Стефка Костадинова, няма как да рипнеш над бариерата от 2 метра, дори и да си най-преданата на партията другарка. Ето защо все по-лошата реколта от медали не бива да ни учудва в нашата родина, където истинският прочит на един позабравен лозунг е „Спиртът за един мирен свят“.

„Да ми е мирна главата“ е сред разпространените житейски философии на примирения българин, който гледа на първо място да си няма проблеми, поради което ги влачи с години, вместо да ги решава решително. Не можеш да очакваш в страна, в която хората не броят спортуването за съществена част от живота си, да излъчи повече медалисти. Тук не обичаме да работим „залудо“, да „тичаме като гламави“ и да се потим като луди ( които умора нямат). У нас вирее вкоренената от селския бит максима за момент(ал)ната полза- ако си „чуваш“ животинка, по-добре е тя да дава мляко. И т.н…

Да припомня законодателния акт на победно триумфиращия Спортист през лятото на 2009 г. , когато накара пионките си в парламента да прегласуват вече взетото решение за всеобща забрана на тютюнопушенето на публични места, класирайки здравето на хората на второ място след интересите на кръчмарското лоби, наричано за удобство на взимащите и даващите подку…, пардон -съвети- „туристически бизнес“ ( сякаш първият бизнес на туристите е да се напушат).

И трябваше да мине цяла година преди Спортиста да се извърти отново в обратната посока на халките в парламентарната зала с противоположна заповед. Това беше един от неговите рекорди по извъртане- този път в проевропейска посока, което обаче не го прави европейски шампион. Популисти в Европа има доста.

Впрочем, да се извъртя малко към началото на този текст: Дейвид обвини за незадоволителното-според него-представяне на Великобритания на олимпиадата ( при 23 златни медала или колкото са там британските първи места към момента!)…учителите в британските училища. Какво ли ще измисли при равносметката от световния спортен форум в Лондон неговият приятел Бойко, който е сред световните рекордьори по намиране на вина извън себе си за всичко, за което би могъл или би трябвало да сподели отговорността?

Източник: ivo.bg