Европейската комисия даде зелена светлина за възстановяване на плащанията по замразената заради проблеми с обществените поръчки програма "Околна среда". Очаква се до края на годината Брюксел да възстанови на България авансово платени за сметка на държавния бюджет 470 млн. лв. В ЕК са подадени за възстановяване и други 330 млн. лв., но не е ясно дали сумата ще се получи обратно в рамките на тази година или догодина, съобщава в. "Сега".

"ЕК възстановява плащанията по "Околна среда". 800 милиона лева влизат в българската икономика", обяви вчера премиерът Бойко Борисов пред депутатите. Противно на обичайната си практика той не се впусна в упреци към кабинета "Орешарски" за замразяването на програмата и предпочете да не си приписва заслуги. "Предполагам, че очаквате да кажа, че благодарение на нас това се е случило. Много се постарахме тези дни, но дойдох да ви кажа, че благодарение на всички вас Европа видя, че в България има нормално действащ парламент и демокрация. Това да сте направили, поне не могат да кажат, че депутатите не са си заслужили заплатите си", обясни Борисов.

По-късно вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев уточни, че Еврокомисията е поела изричен ангажимент да възстанови в рамките на годината направени още през 2013 г. разходи по "Околна среда" в размер на 470 млн. лв. В Брюксел са подадени за възстановяване и други около 330 млн. лв. разходи от 2014 г., но няма сигурност, че парите ще постъпят обратно в бюджета до края на декември, обясни Дончев.

Решението за възстановяване на плащанията се чакаше още при кабинета "Орешарски", но това не стана. Ако в рамките на календарната година Брюксел възстанови цялата забавена сума от 800 милиона лева, ефектът върху размера на дефицита по държавния бюджет ще е чувствителен. По последни данни - към края на септември, дефицитът по консолидираната фискална програма стига 1.483 милиарда лева, като 825.3 милиона лева от минуса в хазната се дължат именно на европейските фондове.

Заради замразяването на ОП "Околна среда" и две оси на оперативна програма "Регионално развитие" постъпленията от ЕК изостават. За да не спре съвсем изпълнението на проектите, разходите се финансират авансово от държавния бюджет и това води до нарастване на дефицита. Ако се реализира по-сигурният към момента сценарий - за възстановяване на 470 милиона лева в рамките на календарната година, дефицитът ще намалее със същата сума, коментираха експерти.

Размразяването на плащанията обаче има и наказателна страна. Заради системните пропуски при обществените поръчки след преговори с ЕК България реши да приеме корекции в размер на 183 млн. лв. по проблемни проекти. Тези разходи няма да се признаят и ще са за сметка на местно финансиране. Тепърва ще се прави анализ кой ще понесе тежестта на корекциите - съответните бенефициенти на средствата - общините, или отговорността ще се подели с ресорните управляващи органи и държавата.