Тази събота на Атанасовско езеро ще се проведе първия в историята на влажната зона фотопленер. В него участие ще вземат 15 фотографи, членове на Бургаската Фотографска Общност. Събитието се организира от проект „Солта на живота” към програма LIFE+ на ЕС, изпълняван от Българска Фондация Биоразнообразие.

Това е само едно от средствата да се популяризира многоликото Атанасовско езеро, като място с възможности за развитие на природосъобразен фототуризъм, което е добавена стойност за мястото, прочуло се по света с птиците си, но и за изграждането на зеления образ на Бургас.Един солен ден в Атанасовско езеро ще преживеят участниците във фотопленера, като посетят четири места от соленото езеро, всяко от които с уникален облик и атмосфера.Първата спирка на фотографите ще бъде южната част на Атанасовско езеро, която е известна с плитките си басейни, разделени от диги и пълни с водолюбиви птици.

Това е „ресторантът“, в който се хранят различни видове свирци, речни чайки, малки бели и сиви чапли, красивите бели ангъчи и саблеклюните, както и няколко вида патици. Тук на изкуствените платформи за гнездене на птиците през есента и зимата отпочиват къдроглавите пеликани след обилния си обяд в Бургаското езеро.Обиколката на лагуната ще продължи с разходка в северната част на Атанасовско езеро, която е поддържан резерват, а по-късно фотографите ще нагазят в басейните с луга и кал.

Различните лица на влажната зона ще бъдат разкрити и при влизането на участниците в онази част от езерото, която днес се използва за целите на солопроизводството. Във връзка с това преди много години естествената влажна зона е била преградена с диги и земни валове, които я превръщат в отделни басейни – кристализатори.

В Северните солници фотографите ще имат възможността да видят солта, получена от морската вода под действието на вятъра и слънцето, натрупана под формата на големи бели планини и басейните, в които тя се произвежда.Снимките от фотопленера ще участват във фотоконкурс „Един солен ден в Атанасовско езеро” и ще се борят за включване в календара на Българска Фондация Биоразнообразие за 2015 г.