"Стандартът HEMS, който се прилага в много европейски държави, но не и у нас, регулира конституционното право на всеки гражданин да получи спешна медицинска помощ до 60 минути след подаване на сигнал. Няма значение дали това е по повод инсулт, инфаркт или ПТП. Планинското спасяване е изолиран случай и по наши доклади би представлявало под 1% от общите мисии, които биха се случвали по въздух". Това каза пред БНР Виктор Иванов, активист за въвеждане на системата HEMS, във връзка с бъдещето на медицинската авиация у нас и защо е важно да се прави разлика между въздушните линейки и планинското спасяване. 

Той посочи, че тепърва трябва да се изгради системата - нещо като триаж - дали да бъде изпратена линейка или хеликоптер: 

"Ако се съобщи за инсулт в Смолянско и че пациентът трябва да бъде транспортиран до голяма болница, естествено е да се изпрати хеликоптер, защото при инсулт, ако не се окаже навременна медицинска помощ, последствията са сериозни. Ако става въпрос за ПТП, органите на МВР трябва да бъдат обучени да преценят нивото на спешност - дали да викат линейка, или хеликоптер. Разликата - дали един пациент ще получи спешна помощ на първия, или на третия час - е огромна и животоспасяваща". 

Иванов допълни, че шест хеликоптера са достатъчни за територията на страната ни. 

"И три хеликоптера са достатъчни, системата е гъвкава... Не ми се струва, че хората в заинтересованите министерства, които са четири, са достатъчно наясно какво трябва да се предприеме в кръга на организация, законодателство, координация. Прехвърлят си темата като горещ картоф. Работи се на парче... Все пак има раздвижване, излизат на повърхността редица проблеми, за които сме сигнализирали, без да се обръща внимание през годините. Аз съм част от работна група, която ще предложи конкретни законодателни промени, за да може услугата да се случи. Предстои не лека работа, авиоправото е сложна материя с немного специалисти в България". 

Той даде пример с частна компания, която пет години организира сама тази дейност въпреки държавата: 

"Купиха хеликоптера, построиха три лицензирани площадки, но държавата попречи и през 2019 година въпросната компания си продаде хеликоптерите в Грузия... Държавата трябва да си свърши задълженията, да спре да търси облаги, тъй като става дума за икономически сблъсъци, и да приеме, че това е проект с общонационално значение и да го реализира". 

Според него е реалистично до края на годината България да има първия медицински хеликоптер:  

"Но това е само началото, защото едно е да имаш хеликоптер, друго е да имаш структура, която да го оперира, да имаш обучените екипажи. Много работа трябва да се случи, преди да дойде този хеликоптер. Тази дейност е урегулирана с регламент на ЕС и не търпи подобни импровизации. Тя трябва да е безопасна".