„Със сигурност има много фактори, които трябва да бъдат обследвани и разгледани, защото имат отношение към кризи с такъв мащаб. Това не е първи път, в който се случват подобни наводнения в района на Карлово и Казанлък”. Това коментира Нели Дончева, координатор на програма „Гори” на WWF-България, в ефира на предаването „Твоят ден” по Nova.

Дончева разказа, че още в началото на миналия век, когато склоновете на Стара планина са били оголени, ерозирани, без горска растителност, там е имало случаи на сериозни наводнения и управляващите тогава са направили нещо много умно. „През 1905 г. се създава първата служба, Бюрото за предотвратяване и борба с пороищата и залесяванията. Тоест, още тогава хората са прозрели, че е много важно, за да се минимизира разрушителната роля на водите, да има добра горска растителност с високо покритие, така че склоновете да бъдат укрепени срещу свличане и ерозия”, каза тя.

Експертът допълни, че винаги, когато има сеч, това допринася за влошаване на ситуацията и е много важно как се стопанисва гората.

„В действителност паднаха колосални количества вода. Тук идва въпросът колко са почистени деретата и защо тази вода не е могла да се оттече по тях, а е направила белята”. Това каза климатологът Симеон Матев.

И допълни: „Водите влачеха не само току-що отнесени дървета с листа, имаше и доста стари стволове, някои от тях бяха оголени, тоест, това са дървета, подготвени за изнасяне. Не само дъждът е виновен. Германия, най-развитата икономически страна в Европа, даде 130 жертви на наводнение, подобно на това. При най-добрите планове за адаптация, най-добрите системи за предупреждение, и въпреки това се случва. Има неща, които ние не можем да предотвратим”.