Собственикът на Царско село Стойне Манолов говори пред клубния сайт, след като отборът изпадна от Първа лига. Той обяви, че клубът приключва съществуването си.

– Г-н Манолов, след три години в елита Царско село изпадна във Втора лига, какво ще е бъдещето на клуба?
– Да, Царско село направи три добри години в Първа лига. Дойде време обаче да кажем, че клубът престава да съществува и няма да участва в професионалния футбол следващия сезон. Обявяваме го сега, за да дадем възможност на БФС да попълни групата както намери за добре.

– Защо се стигна до това решение?
– Инвестицията на пари в българският футбол е най-лесния начин да ги загубиш. Няма почва да развитие. Хабят се нерви и средства. Все пак трябва да признаем, че имахме достатъчно добри моменти в елита, а и преди това, когато бяхме част от Втора лига. Искам да благодаря на всички футболисти, треньори и служители на Царско село, които през този период бяха част от клуба и отбора и даваха всичко от себе си на терена и извън него. Специални благодарности на треньорите Никола Спасов, който за съжаление вече не е сред нас, Любослав Пенев, Тони Здравков и Стефано Макопи. Открихме няколко много добри играчи, които минаха през Царско село и продължиха развитието си на по-високо ниво. Показахме, че може да се опълчваме на грандовете. Имахме успешни мачове с всички отбори от елита, дори и с най-силните. Ясно е, че футболът не е само пари, а и емоция. Опитахме всичко, за да оцелеем в последните няколко месеца, но за съжаление не се получи.

– Какво спечелихте и какво загубихте в този проект?
– Вече отговорих по-горе, че в нашия футбол се губят пари и средства. Да, печелят се хубави емоции, но понякога това не е достатъчно. През годините инвестирах изключително и само лични средства. Наложи се за купя земя, да направя стадион, осветление и всичко необходимо, за да играем професионален футбол. Правех го от любов към футбола, защото той е огромна част от моя живот. До мен бяха много приятели, които ме подкрепяха. Трябва да благодаря и на основния ни спонсор WINBET, с който направихме едно добро партньорство. Ние външна помощ не сме получили.Какво още загубих ли? Загуби моето семейство, защото то бе най-ощетено от това, че отделям толкова време, нерви и средства за футбола. В името на футбола съм го лишавал от много неща, за което съжалявам.

– Няма как да не ви върна на последния мач и случката в края, когато влязохте на терена и не позволихте на Юсуфа Яфа да бие дузпата. Защо се стигна до там?
– Първо искам да кажа, че съжалявам за това, което се случи. Не трябваше да се стига дотук, но вижте, когато един футболист не се съобразява с треньора, останалите си съотборници и с абсолютно никой аз не мога да го търпя. Получи се спор на терена между играчите, треньорите също казаха кой е определен да изпълни дузпата, но той не взе под внимание думата на треньора и своите колеги на терена. Не се съобрази с никого. Аз бях наясно, че това е последната дузпа, която ще имаме възможност да изпълним като професионален клуб, но не от човек, който показва, че не уважава никого. Исках да завършим това приключение с победа, а Мартин Кавдански е дал много на нашия отбор и той заслужаваше да изпълни тази дузпа. Както видяхте, независимо от резултата в Благоевград, на терена футболистите играха до последната минута и искаха да спечелят мача, независимо, че реално всичко бе ясно в другата среща.