Организираната престъпност си остава основният проблем за България, сочи черновата на новия евродоклад, с части от който разполага в. "Труд". Документът, който ще бъде публикуван официално в сряда, обхваща 5-те години след приемането ни в ЕС.

Еврокомисията цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС, като това ги прави едни от най-мащабните в Европа. В  политическата част на доклада има известна похвала за правителството на Борисов, че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер".

В техническата част обаче пише, че напредъкът - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност. В доклада се чете, че различни групировки „упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции."

Единствената реална похвала от Брюксел е за провеждането на редицата полицейски операции. ЕК обаче  констатира, че многото арести не доведоха до много дела. Но все пак организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".

Като цяло обаче за всичко останало в доклада оценката е отрицателна, твърди вестникът, цитирайки документа:

- България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени;

- Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати;

- Слаба разкриваемост на поръчковите убийства;

- Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура;

- Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела;

- Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

Очаквано бягството на Братя Галеви е посочено като конкретен пример, че нещата у нас не работят. Брюксел нарича това израз на "систематичните проблеми в налагането на закона". "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише още в черновата.

ЕК за пореден път сочи, че по твърде малко важни дела срещу организираната престъпност има присъди. А за последната година по 4 такива процеса обвиняемите бяха оправдани. Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела. А от общо 77 "знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди. В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани.

За слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.