Вероятността човек да бъде поразен от мълния е 1 на 1 милион. Въпреки малкия шанс е полезно всеки да знае как да се пази. Експертите от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” съветват да се спазват няколко правила за безопасно поведение при подобни ситуации.

Първото, което е добре да знае човек, е на какво разстояние от него падат мълниите. За целта трябва да се преброят секундите от проблясъка на светкавицата до момента, в който се чуе гръм. Всяка секунда отговаря на около 330 метра. Така за 3 секунди разстоянието е почти километър .Ако времето е по-малко от 30 секунди, човек незабавно трябва да потърси сигурно място, за да се скрие. Ако обаче е под 5 секунди, значи сме попаднали в обсега на мълнията.

На мястото на падането ѝ интензитетът на електрическото поле е много висок и преминалият през тялото на човека ток може да предизвика тежки обгаряния, временна парализа или смърт. Ако чуете оглушителният тътен на гръмотевицата заедно със синьото сияние на светкавицата едновременно, значи мълнията е паднала в непосредствена близост.

Как да се предпазим от мълния?

- При буря при възможност си останете вкъщи. Ако в дома си обаче имате алуминиева дограма, не е желателно да се допирате или да стоите в непосредствена близост до рамката на прозореца или вратата, тъй като в нея се индуцира напрежение, което може да ви порази.

- Ако все пак излизането е наложително и ви застигнат мълнии, потърсете къде да се скриете - постройка с мълниезащита например.

- Сигурно място за защита са превозните средства, тъй като те представляват своеобразен “фарадеев кафез” и докато сме в тях, няма опасност от директно или индиректно поражение от мълния. През лятото можете да се скриете и в каравана. Работа вършат всякакъв вид изцяло метални контейнери.

- Трябва да се избягват обаче сгради, отдалечени от други жилища, палатки и временни жилища в заселени зони, открити моторни превозни средства като велосипеди и мотори.

- Избягвайте открити полета. А ако се окажете на такова и сте в група, възможно най-бързо се разпръснете. Не бива да стоите на място, където най-високата точка да сте вие.

- Ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце. Клекнете, като плътно прилепите нозе. Наведете главата си надолуи притиснете колене до гърдите си. Със скръстени ръце обхванете глезените на краката. Дръжте се на разстояние от съседа си. При наличие на сух предмет, седнете върху него. Никога не бягайте - мълнията може да последва образуваното от вас въздушно течение.

- Не се крийте под единично дърво. Ако все пак няма друго наблизо, седнете със събрани крака, прилепени към гърдите, на най-малко един метър от дънера на дървото.

- Избягвайте да стоите в края на гората. Както и в подножието на хълм или около върха на хълма. Избягвайте и самотно стърчащи скали.

- Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни. Не се подслонявайте близо или под надвиснали скални маси.

- Можете да се скриете и под естакади и мостове, но далеч от течаща вода. Най-добре въобще избягвайте близост до вода и речни брегове. Мълнията особено “обича” мокрите чакълести брегове на езерата и реките.

- Ако сте в море, езеро, река или дори басейн – бързо се насочете към брега,излезте от водата и се отдалечете.

- Ако сте на плаж, е добре да свиете и поставите в легнало положение плажните чадъри. Същото важи и за чадърите, които обикновено използваме при буря и силен дъжд - затворете ги и ги сложете на земята.

- Не се допирайте до метални предмети и огради. Не дръжте и метални предмети в себе си. Мобилните телефони, широките ланци, чадърите, риболовните пръчки и т.н. са често удряни от мълния, затова е добре да са на повече от 20-30 метра от вас.

- Избягвайте всякакви енергийни или метални кули - комуникационни, на линии с високо налягане, за отверстие и др.

- Бъдете изключително предпазливи, ако сте в близост до електрически линии, въздушни кабели, животински изпражнения, мрежи, железопътни релси и простори за дрехи.

- Стойте далеч от едри домашни животни – коне, крави, волове и т.н. Вероятността да ги удари мълния е по-голяма, отколкото при хората, поради възникващото по-голямо напрежение между предните и задните крака.