Възможности за стопанисване на земеделските земи, които попадат в екологичната мрежа Натура 2000 и Природен парк Странджа, новите  възможностите за развитие на природосъобразен туризъм в селищата по Южното Черноморие, както и общественото участие при ползването на горите бяха обсъдени на работна среща в Ахтопол.

Тя се провежда в рамките на проект BеNatur и има за цел да се намерят нови решения и виждания за опазването на природата и биоразнообразието, които да бъдат споделени с партньорите по проекта от общо 7 държави, съобщи Иван Камбуров - ръководител на Проекта  за Дирекцията на Природен парк Странджа.

В уъркшопа взеха участие местни жители от Ахтопол, Царево, Варвара и Синеморец, които имат къщи за гости и хотели, собственици на земи в Парк и Натура зона Странджа, както фирма за туристически пътувания по устието на р.Велека. Експертите по проекта BеNatur обмениха  с местните хора съвременни виждания, свързани с  използването на земеделските земите  - преките продажби на хранителни продукти, връзки с хранителните кооперативи в градските селища и д.р. 

Бяха разгледани допустимите начини за строителство  в земеделски земи,  които попадат в мрежа Натура 2000 - без да се променят тяхното предназначение. Беше даден пример с така наречените „живи къщи” или  глинени къщи, които привличат платежоспособни туристи и са добра инвестиция в туризма. Основен проблем за такива еко селища обаче е гаранцията, че тази посока на развитие на региона ще се запази поне в период от 50-60 години и че населеното място ще разчита на устойчив туризъм на цялата си землищна територия, а  няма да се застроява с високи хотели.

В Турция например, в подобни еко селища нощувките достигат до 150 лири (приблизително равняващи се на 150 лв.) ... Директорът на ДПП Странджа обърна внимание върху факта, че тази година нашата общественост отбелязва с поредица от събития 80-годишнинана от обявяването на първата защитена територия у нас  - гората Горна Еленица  - Силкосия, обявена именно  в Странджа.  Беше оценено като предимство съхраняването на потенциала на най-южната част от нашето Черноморие, и беше направена съпоставка с Парка Уелолустоун, чието приемане от местната общност също е изисквало няколко десетилетия.  

На срещата беше даден  пример и със село Бръшлян в Странджа, където се развива успешно селски туризъм познат още като  туризъм на гостоприемството. Там стопаните посрещат своите гости в къщите си с традиционните гозби и ги запознават с местни обичаи. „Бръшлян е и пример как може да се развива успешно туризъм без особено високи  и рискови  вложение и без пряка парична  помощ от държавата  - за разлика например от  Жеравна, която също е архитектурен резерват.

В Жеравна, по времето на социализма бяха вложени значителни средства за възстановяване къщите, които са архитектурни паметници . Всъщност, голяма част от хората, които имат земи в Натура 2000 по Крайбрежието, поради неувереност във възможностите за развитие на малко и средно предприемачество, искат по-скоро да се „отърват” от тях и да ги продадат, и  не се вълнуват от  използването им за производство на земеделски  продукти или  възможностите за устойчив  туризъм. Това наподобява  на „бягство” на човека от природата и говори, че хората не виждат достатъчно условия за развитието на свободното предприемачество от семеен тип.

Можем да направим съпоставка с т.нар. феномен на напуснатия пчелен кошер и последващите го  пусти плодни  градини”, коментира Иван Камбуров. Срещите с жителите на Странджа ще продължат. Предвижда се през април и  май да бъдат организиран специализирани семинари по проблемите на сечта на горите.