Повече от година една българска майка няма никаква връзка със своя син, който е отвлечен на 26-ти април през летище Бургас от Гери Ардерн, негов биологичн баща. Месеци наред майката Петра Бакалова и дядото Георги се борят с българските институции, за да докажат, че е извършено престъпление. Въпреки че детето е изведено от страната с нередовни документи, без съгласие от майка си, прокуратурата в Бургас отказва да образува досъдебно производство, както и да извърши проверка на случая.

Днес на редакционната ни поща получихме копие от писмото, което майката Петра Бакалова изпраща до вицепрезидента Маргарита Попова и главния прокурор Борис Велчев с поредица от факти, говорещи за етническа асимилация на едно българско дете. Предоставяме ви пълния текст на писмото, без каквато и да е редакторска намеса:

Г-ЖА  МАРГАРИТА ПОПОВА – ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие: Г-Н  БОРИС ВЕЛЧЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ЕТНИЧЕСКА АСИМИЛАЦИЯ НА ЕДНО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ Бургас, 2 май 2012 г.

УВАЖАЕМА Г-ЖО  ПОПОВА, Сигурно вече става банално за някои институции и медии да слушат за кой ли път една и съща история, но тъй като тази история продължава с ужасяващо за мен развитие, налага се да се обърна към Вас за помощ. Това е не само историята за отвличането на сина ми Георги – това е и историята за бедушието, бездействието и безхаберието на някои български и чужди институции, довели до пълната ЕТНИЧЕСКА АСИМИЛАЦИЯ НА ЕДНО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ.

НАКРАТКО ПРЕДИСТОРИЯТА (съгласно документираните факти):

На 26 март 2011 г. около 13.00 часа лицето Гери Ардерн от Нова Зеландия извежда без мое знание и съгласие сина ми Георги Иван Бакалов през граничния пункт на ”Летище Бургас” в посока Лондон. Това се случва шест седмици, преди да приключи учебната година на сина ми като ученик от трети клас на ОУ ”П.Р.Славейков” в Бургас.

Писмото на Главна дирекция ”Гранична полиция” от 20.09.2011 г. (Рег.№ 15033 ) потвърждава официално това, което знаехме от следствието още на 01.04.2011 – един БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН ОРГАН Е ОКАЗАЛ МАКСИМАЛНО СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОТВЛИЧАНЕТО НА ДЕТЕТО МИ: ”За Георги Иван Бакалов е представен новозеландски паспорт № LA 543336 на името на BAKALOW GEORGI IVAN, с който по справка в информационните масиви на МВР няма регистрирано ”влизане в страната”.

”...служителката не е установила българското гражданство на BAKALOW GEORGI IVAN и гражданството на единствения му родител – майката Петра Ингеборг Бакалова и пропуска детето да напусне страната без нейното писмено съгласие. В случая полицай Х....ва не е извършила гранична проверка на лицето в съответствие със специалните правила в Приложение VII на Регламент (ЕО) 562/2006.г./Шенгенски граничен кодекс/, като не е установила налице ли е родствена връзка между BAKALOW и придружаващия го мъж  АRDERN GARY JOHN, с което е нарушила чл.87 отППЗМВР и чл.15 от Инструкция № 1з-1405/2009г.”

Към момента на получаването на писмото от Главна дирекция ”Гранична полиция” (20.09.2011 – почти шест месеца след отвличането!) Окръжна прокуратура-Бургас ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ОБРАЗУВАЛА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО! От Апелативна прокуратура-Бургас оправдават още на 03.08.2011(Изх.№ 1232/2011) мудността на колегите си от Окръжна прокуратура с факта: УКАЗАНИЯТА на Окръжна прокуратура-Бургас от 02.06.2011, от 07.07.2011 и от 29.07.2011 ( три пъти последователно! )НЕ СА БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ от V РУП-Бургас! След 28 септември 2011 г. юрисдикцията за защита на личността и имуществото на българското дете Георги Иван Бакалов има държавата Нова Зеландия, тъй като ”обичайното място на пребиваване” на детето (повече от 183 дни)вече е в Нова Зеландия, а до 28.09.2011 г. българската прокуратура не е представила никакво доказателство за незаконно прехвърляне или за отвличане на българското дете Георги Иван!!!

Тъй като в писмото си от 20.09.2011 г. Главна дирекция ”Гранична полиция” недоумяваше, ”по какъв начин, на какво основание и с чие разрешение” на сина ми е издаден новозеландски паспорт, извърших бързи проучвания. От разменената електронна кореспонденция с представителя на новозеландския Централен орган по Хагската конвенция Патришия Бейли стана ясно, че ако новозеландският паспорт и новозеландското гражданство на сина ми са издадени ( и то – далеч преди отвличането! ) без мое знание и съгласие, значи Гери Ардерн е вписал в съответните заявления информация с невярно съдържание! ОЩЕ НА 25 септември 2011 г. ( 25 Sep 2011 13:14:58 )( все още ЮРИСДИКЦИЯТА ЗА СИНА МИ ИМАШЕ БЪЛГАРИЯ!) изпратих до новозеландските власти сканирано копие на подписана от мен декларация, че нито  съм била инфомирана, нито съм давала съгласието си (нито писмено, нито устно) за новозеландското гражданство и за новозеландския паспорт на сина ми. Към декларацията отправих молба за спешно изискване на копие от подписаните в тази връзка от Гери Ардерн заявления.

Надявах се, че още по времето на българската юрисдикция за детето новозеланските власти ще установят бързо и безпроблемно незаконно придобития национален статус на сина ми, но това не се случи – с писмо от 25 октомври 2011 г. (цял месец след подаването на декларацията и молбата ми!) Патришия Бейли ме информира, че тя ”няма достъп до формуляритеза кандидатстване” за гражданство и за паспорт и с това новозеландският Централен орган си ”изми ръцете”! В нотариално заверена клетвена декларация, изпратена на 06.12.2011 г. до българския Централен орган по Хагската конвенция (Министерство на правосъдието), препратена оттам до новозеландския Централен орган, съм заявила, че никога не съм била информирана от Гери Ардерн за намеренията му относно новозеландско гражданство и новозеландски паспорт за детето ми и никога (и по никакъв начин) не съм давала съгласието си за това. 

Централните органи по Хагската конвенция на България и Нова Зеландия приеха още през май 2011 г. да представляват интереса ми завръщането на детето ми и аз писмено ги упълномощих за това. До този момент ( една година и един месец след отвличането на сина ми! )НЕ БЕ НАПРАВЕН ДОРИ ФОРМАЛЕН ОПИТ ОТ СТРАНА НА НОВОЗЕЛАНДСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН ОРГАН да информира компетентните институции на Нова Зеландия за НЕПРАВОМЕРНО НАЛОЖЕНАТА НОВОЗЕЛАНДСКА НАЦИОНАЛНОСТ НА СИНА МИ! Беше се случило и още НЕЩО СЪДБОВНО ЗА МЕН И ДЕТЕТО МИ, което упълномощеният от мен Централен орган по Хагската конвенция на Нова Зеландия УКРИ В НАША ВРЕДА ОТ СЪДЕБНИТЕ ВЛАСТИ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ И ОТ СЕМЕЙНИЯ СЪД-Хемилтън:

През цялото време, от 26 март 2011 г. до началото на март 2012 г., аз и моите най-близки роднини в България БЯХМЕ ЛИШЕНИ ОТ ВСЯКАКВИ КОНТАКТИ С ДЕТЕТО МИ! Повече от единадесет месеца Гери Ардерн не допусна мен и роднините ми да контактуваме със сина ми! Аз и роднините ми направихме стотици безуспешни опити да се свържем с Георги!

Баща ми е правил безуспешни опити за контакт дори в присъствието на някои медии. Лишаването ни (мен и детето ми) от всякакъв контакт е в резултат на една забрана, наложена противозаконно от адвоката на Гери Ардерн. Още на 08.04.2011 г.( две седмици след отвличането ) адвокат Юрген Шубахот името на Гери Ардерн ми забрани писмено всякакви контакти със сина ми Георги. Писмото е с електронен подпис. Произнесената забрана беше истинска и изпълнена безкомпромисно! Централният орган на Нова Зеландия (Patricia Bailey) и назначеният ми служебен адвокат Elizabeth Dawe получиха от мен това писмо (в оригинал и в превод на английски) още на 25.10.2011 г.( Вторник, 2011, Октомври 25 00:21:18 EEST) и са запознати с неговото съдържание.

На 16.11.2011 г. ( Сряда, 2011, Ноември 16 14:51:31 EET ) изпратих отново въпросното писмо на българския Централен орган с копие до новозеландския (Patricia Bailey) Централен орган. По-късно в нотариално заверената ми клетвена декларация поставям  отново акцент върху обстоятелството, че през цялото време аз и детето ми сме лишени взаимно от всякакъв контакт. Към клетвената декларация  прилагам въпросното ”писмо-забрана” в оригинал и в превод на английски.

Централният орган на Нова Зеландия (Patricia Bailey) е получил най-късно в края на декември 2011 г. оригинала на клетвената декларация с приложеното  ”писмо-забрана” и се е запознал със съдържанието им. Въпреки това НИКОЙ НЕ Е ИНФОРМИРАЛ СЕМЕЙНИЯ СЪД в Хемилтън, че по време на целия си престой в малкото (трихилядно) градче Хънтли СИНЪТ МИ Е БИЛ ЛИШЕН ОТ ВСЯКАКЪВ КОНТАКТ с мен, с моите най-близки роднини и С ВСИЧКО БЪЛГАРСКО! НИКОЙ НЕ ИНФОРМИРА и съдията по делото Кокурулло, когато на 12 февруари 2012 г. известява намеренията си и възлагана психоложката Анн Фипс изготвянето на психологичен доклад с цел ”идентифициране на всички влияния върху желанията на Георги”; ”преценка, дали ще има психични вреди за Георги, ако бъде върнат в България”!

Семейният съд в Хемилтън, чиито писма според пощенското клеймо получавам винаги (без изключение!) най-рано един месец, след като са адресирани до мен (в два от случаите – след изтекал указан за мен срок!), ме информира ( с писмо, получено на 14 март 2012 г.), че във връзка с психологичния доклад психоложката Анн Фипс ще се свъже с мен за интервю. Психоложката Анн Фипс не направи дори опит да се свъже с мен,въпреки че електронният ми адрес е известен на поне пет служители от Семейния съд и новозеландския Централен орган. Вместо това психоложката е провела между 15 и 22 март 2012 г.без мое участие(!) интервюта с Гери Ардерн, с учителите на Георги, с директора на училището в Хънтли и с назначения адвокат на Георги.

Психологичният доклад е представен на 30 март 2012 г. в Семейния съд. На 16 април 2012 г.  получих копие от доклада с указание за конфиденциалност. Докладът изобилстваше от неистини и внушения в моя вреда. Моето становище на български и английски изпратих на 23 април 2012 до българския Централен орган с цел препращане доновозеландския Централен орган. С безценната помощ на българския и новозеландския Централен органпо Хагската конвенция най-после на 05.03.2012 г. ( 04.03.2012 г. 20.45 ч. българско време )осъществих първия скайп-контакт с детето си. Последваха още няколко скайп-контакта и телефонни разговори.

Синът ми се свърза по скайп с баща ми на 27 март 2012 г. – една година и един ден след отвличането.   КОНСТАТАЦИИТЕ (моите и на баща ми) от разговорите с детето ми СА СТРЯСКАЩИ!

Моите констатации: Синът ми не можеше или не биваше да говори с мен на български, разговаряхме на английски. Детето беше притеснено от всеки мой въпрос и преди да отговори, гледаше въпросително към Гери Ардерн, а на някои въпроси не получавах отговор. По-късно при следващи контакти констатирах, че детето наистина не разбира и не говори вече майчиния си език!

На 07 март 2012 споделих констатациите си в писмо до нашия Централен орган по Хагската конвенция, а на 11 март 2012 изпратих до нашия Централен орган сканирано и подписано от мен становище (на английски) относно направените констатации с молба да бъде препратено до съответния новозеландски орган. Патришия Бейли до този момент все още не е поискала въпросното становище.

Констатациите от скайп-контакта (27.03.2012 г., 22.00 ч. българско време) на баща ми с детето са ОЩЕ ПО-УЖАСЯВАЩИ: Разговорът е продължил 15 минути. След като посредством съвсем познати български думи и понятия баща ми не успял да предизвика у сина ми реакция на български, разговорът продължил на английски. Темата била училище, приятели, роднини, църква. Синът ми не е знаел как се казва класната му от ”Славейковото” училище в Бургас; не е знаел как се казва училището, което е посещавал три години в Бургас; не е знаел  кой го е водил всяко лято на плаж в Бургас; не е знаел как се казва моят чичо – неговият кръстник; не помни църквата в Бургас,  която често заедно сме посещавали; На въпроса ”не ходи ли на църква в Хънтли” отговорил, чевсяка събота го водят на църква в Хънтли!

ПОЯСНЕНИЕ ОТНОСНО РЕЛИГИОЗНАТА НИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ: Аз съм кръстена на 08.08.1988 г.в православния храм ”Успение Богородично” –  Смолян, Устово.Синът ми е кръстен на 07.08.2002 г.в православния храм ”Света Богородица” – Бургас. Тези факти са доказано известни на Гери Ардерн, въпреки това синът ми е принуждаван (или примамван) да ходи всяка събота на протестантска църква в Хънтли!

На 11 април 2012 баща ми е дал показания в V РУП-Бургас срещу Гери Ардерн за това, че е отговорен за наложената в Нова Зеландия пълна ЕТНИЧЕСКА АСИМИЛАЦИЯ НА СИНА МИ, тъй като без знанието, желанието и съгласието ми: НА СИНА МИ Е НАЛОЖЕНО НОВО ГРАЖДАНСТВО РАЗЛИЧНО ОТ БЪЛГАРСКОТО; По време на целия си престой в Нова Зеландия ДЕТЕТО МИ Е БИЛО ПОДЛОЖЕНО НА ПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ ОТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ СИ БЪЛГАРСКИ РОДНИНИ И НАПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ ОТ ВСИЧКО БЪЛГАРСКО; НА СИНА МИ Е БИЛА НАЛОЖЕНА НОВА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ РАЗЛИЧНА ОТ БЪЛГАРСКАТА;  СИНЪТ МИ Е БИЛ ИНТЕНЗИВНО ВЪЗПИТАВАН НА РАЗЛИЧНИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ТРАДИЦИИ И ЦЕННОСТИ; МАЙЧИНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА СИНА МИ(единственият език, който е знаел от рождението си до отвличането) Е БИЛ НАПЪЛНО ЗАЛИЧЕН ОТ СЪЗНАНИЕТО МУ; ПРАВОСЛАВНАТА РЕЛИГИЯ И ПРАВОСЛАВНИТЕ ТРАДИЦИИ на които синът ми е бил възпитаван в България, са били ИЗМЕСТЕНИ ОТ ПРОТЕСТАНТСКИТЕ; За тези показания на баща ми и за тяхното съдържание информирах подробно ( 18 април 2012) Централния орган по Хагската конвенция на Република България.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПОПОВА, Всичко изложено по-горе с всички подробности (включително клетвената ми декларация и ”писмото-забрана”) е ОТДАВНА ИЗВЕСТНО НА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-Бургас. Въпреки това до този момент НЕ Е ПОВДИГНАТО ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ ПОХИТИТЕЛЯ НА ДЕТЕТО МИ! Никога не съм била сигурна, че някой желае да направи това. Сигурна съм, че ПРИНУДИТЕЛНАТА ЕТНИЧЕСКА АСИМИЛАЦИЯ Е ПРЕСЪПЛЕНИЕ, както съм сигурна, че от страна на някои държавни институции (наши и чужди) Е НАЛИЦЕ МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАСИЕ С ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!!!

С УВАЖЕНИЕ

Петра Бакалова