От над 400 проверки за незаконно строителство в коритата на реки на дерета в цялата страна, при 370 случая са установени нарушения на Закона за устройството на територията и Закона за водите. 50 са установените към този момент строежи, които функционират без да са въведени в експлоатация, за което ще бъдат сезирани съответните общини, защото са от 4-та, 5-та и 6-та категория. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който представи данни за инициираната от него проверка на ДНСК и АГКК. Двете структури извършват проверки по документи и на място за обекти, които се намират в близост до реки и дерета. Проверени са имоти, сгради и преместваеми обекти. В 30 от имотите не е установено строителство, но в останалите са констатирани нарушения за постройки, предимно от 5-та и 6-та категория, както и преместваеми обекти. „Строителството им е извършено през годините назад въз основа подробни устройствени планове, одобрени от кметовете на общини или общинските съвети, като голяма част от тях не са съгласувани с Басейнова дирекция или регионалните инспекции по околната среда и водите“, посочи регионалният министър. Част от обектите са процедирани и преди влизане в сила на Закона за водите, като представителите на басейнови дирекции или регионалните екоинспекции не са присъствали в заседанията на Експертните съвети по устройство на територията към всяка община. Издадените разрешения за строеж и актовете за узаконяване или поставяне на обекти също са издадени от общините без тяхното съгласуване. Масова практика е актовете за това да не са обявявани на областните управители. „Голяма част от строежите притежават строителни книжа. Изградени са законно и са въведени в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация и със заповед на главните архитекти на общините или районите, или с  протоколи за установяване годността за ползване на строежите, образец 16, издадени от ДНСК или РДНСК според категорията на строежите“, посочи още регионалният министър.

Като друг сериозен проблем, установен при проверките до момента, министър Иванов посочи липсата на ясно определени граници на водните обекти и че те съвпадат с границите на поземления имот. Отделно има случаи, в които имотите попадат в заливаема зона на реки с динамично променливи граници, които се променят при пълноводие. За да се прецизират тези случаи ще се направи по-обективна проверка съвместно с МОСВ.  Установено е също, че реки не са нанесени в кадастралните карти и не се отчитат като такива при изработване на плановете за застрояване. Друг сериозен проблем е възстановяването на имоти върху речни корита и дерета. „Съгласно ЗУТ такива имоти могат да се отчуждават принудително за геозащитни и друг вид превантивни дейности в полза на общините, което може да стане в последствие“, отбеляза регионалният министър.

Иван Иванов представи и някои от спешните мерки, които държавата ще предприеме, за да не се допускат инциденти като този в Елените, заради застроени речни корита. Сред тях са Басейновите дирекции да възложат изработването на специализирани кадастрални карти за границите на водните обекти и определяне на заливаемите площи, като се гарантира и публичен достъп до тях. За целта МОСВ е необходимо да осигури финансиране, с което ще има изрядни документи. Освен това дирекциите ще имат ангажимент служебно да уведомяват общините и органите по ЗУТ  за границите на водните обекти и ограниченията върху имотите. След изготвяне на специализираните кадастрални карти от басейновите дирекции те ще бъдат предоставени на АГКК, за да бъдат нанесени в кадастралните карти, защото не е задължение по закон и не може да се извършва служебно нанасяне от страна на Кадастъра. Това се прави от собствениците - общини, областни управи, различни ведомства. В случая това са басейновите дирекции. И оттук нататък няма да има оправдания за допуснати нарушения. „Предлагаме промяна в Закона за водите, с което се забранява разполагането на сгради и стопански постройки в заливаемите тераси, язовирни стени, сервитути на хидротехническите съоръжения и др. Тази мярка ще я предложим веднага в новия Закон за водите“, каза още министър Иванов. Той добави, че се предвижда и държавата да придобива частни имоти в заливаемите зони, за да не се допускат инциденти при пълноводие. „Главните архитекти трябва да са много внимателни при издаването на разрешения за строеж.  За да няма повече инциденти, трябва да работят в синхрон всички институции. Ние в МРРБ  ще съблюдаваме стриктно този процес и ще налагаме санкции. Проверките ще продължат в цялата страна. Надяваме с нанасянето в кадастралните карти повече няма да има отклонения“, подчерта регионалният министър.  Той призова и за пълен синхрон между всички отговорни институции. 

Инж. Лиляна Петрова- началник на ДНСК, представи някои от най-фрапантните нарушения, установени при проверките. Тя обясни, че голяма част от обектите са реализирани върху покрити реки и дерета. „Общината първо е покрила дерето, а след това е разрешила строителство. Видяхме какво се случи с едно покрито дере в Елените“, посочи тя. В село Дебрен, община Гърмен, още 2013 г. с одобрение на ПУП от кмета на общината са обособени 8 поземлени имота над реката. Там има 2 построени сгради, които не са премахнати все още въпреки издадената заповед. В Балчик е установена улица, паркинг и 6 сгради върху коритото на дере, което преминава през няколко имота. На река Батова в област Добрич пък е установена частна сграда, която е ползвана за черпене на вода за поливни нужди, която препятства водното течение и трябва да се премахне. В област Варна, местност „Зеленика“, има 3 имота, през които тече река и която не е отразена в  кадастъра. А тя е с голяма дълбочина, което е опасно и е късмет, че няма предвидено и изпълнено застояване, все още. В гр. Златоград е установено застрояване на Малка река с 6 сгради и паркинг. Има строителни книжа за обектите, но метален павилион е поставен на подпорна стена, коригираща речното корито. В Кърджали по река Чамдере са установени 27 гаража с разрешения за строеж и въведени в експлоатация. В областта има и автосервиз за гуми над река Бели кладенец. “Ще се изискват становища от органите, защото обектите могат да не пречат и да се предприемат само коригиращи мерки. Ако са незаконни обекти обаче, ще има заповед за премахване‘, посочи инж. Петрова.