Гражданската листа „Модерна България“ събра 150 хиляди в подкрепа на отзоваването на политици, пише в последния си брой седмичникът „Шоу“. „Няма да оставим монополите на мира докато не отнемем всички привилегии, които законите дават на ЕРП-та, топлофикация, ВиК и пр. Като парен чук – методично и безжалостно ще ги контролираме със силата на законодателната инициатива и високата трибуна на Народното събрание”. Това заявява категорично правозащитникът Петър Кичашки от Гражданската листа „Модерна България”.

За разлика от нароилите около февруарските протести движения, оглавени от кой знае защо нарочените за „лица на протестите”, които забравиха какво изкара гражданите по площадите, непартийното движение „Модерна България” се откроява като солидна гражданска организация, която знае какво иска и как да го постигне. Те също бяха с мегафони и подписки по протестите в много градове, но с добре формулирана кауза, а не с голи искания, люшкащи се стихийно от цените на тока, през приватизацията на БДЖ до отмяната на Ньойския договор.

Прави впечатление, че гражданските кандидати на „Модерна България” не са от кол и въже и по правило за активни, а не анонимни граждани, които не са си мълчали през годините на прехода – университетски преподаватели, експерти, общественици, студенти.

Цяла плеяда професори и доценти, сред които арабистът проф. Владимир Чуков, доц. Мими Корнажева от Русе, проф. Сашо Рангелов от Благоевград, основополжникът на модерния национализъм доц. Димитър Арнаудов от Кърджали и др. Още със създаването си на 24 юни миналата година „Модерна България” огласи своята програма, наречена Граждански манифест за смяна на системата. Посочи като корен на злото безконтролната власт, оплетена в пипалата на олигархията, която управлява и разхищава ресурсите на държавата в интерес на малцина.

„Видяхме всякакви управления – леви, десни, центристки, еднопартийни и коалиционни, стари муцуни и напълно нови лица, но положението става все по-зле. Няма значение коя партия е на власт, докато не се сменят правилата, системата”, категорични са от „Модерна България”. Рецептата виждат в механизмите за реален граждански контрол върху политици, закони и монополи. Например, въвеждане на демократичен механизъм за отзоваване на депутати, съветници и кметове. „Това е утвърдена практика в развитите демокрации от САЩ и Канада, през Швейцария до Япония. Арнолд Шварценегер беше избран за губернатор на Калифорния не в редовни избори, а след като гражданите отзоваха предшественика му”, обяснява един от идеолозите на „Модерна България” Борислав Цеков.

Според него хората трябва да могат да контролират политиците не само от избори на избори. В държави от нашата черга отзоваването го има например в Латвия, където през 2011 г. гражданите отзоваха целия парламент след серия от корупционни скандали. Всичко това звучеше като екзотика, когато миналата година „Модерна България” обяви целите си и когато излезе с масичките по площадите преди някой да е мислил, че ще има протести. После много от тези идеи бяха „яхнати” от самообявилите се за организатори на протести, но никой от тях не е събрал и пет подписа за каузата, а се задоволяват само с празни приказки, откровени са от „Модерна България”.

Идеи хубави, но ако останат само на книга полза никаква. Tочно в това оказва се отличава Гражданската листа „Модерна България” от останалите. „Не искаме да подсмърчаме под стените на институциите и партийните централи, затова предприемаме директно гражданско действие, за да се въведат две силни оръжия на гражданите срещу калпави политици и лоши закони – отзоваването и правото на всеки да сезира Конституциония съд. На 16 декември 2012 г. организирахме подписка за предизвикване на референдум, на който гражданите да задължат партиите да променят конституцията и законите в тази посока”, подчертава бургазлийката Здравка Кръстева, преподавател в Юридическия факултет на СУ.

Досега са събрани повече от 150 хиляди души в подкрепа на каузата и кандидатите на „Модерна България” е единственият участник в изборите, който гарантира пряк граждански контрол върху своите депутати. Не на приказки, още догодина всеки граждански депутат ще се подложи на вот за потвърждаване на поста, организиран чрез специална интернет платформа www.otzovavane.org. И си тръгва, ако не получи подкрепа съответна на поне половината от гласовете, с които е бил избран. Гаранцията е в предварително подадената и публикуваната на сайта на движението оставка. „Модерна България” вижда в гражданския контрол липсващото звено, заради което живеем в недоимък.

„Пари за пенсии, заплати, здравеопазване и образование ще има, когато бюджета и ресурсите на държавата се управляват правилно”, казва политологът Емил Георгиев. „Модерна България” предлага пакет от конкретни реформи в тази посока. Като например нещо простичко, но с голям ефект за прозрачното управление на парите на данъкоплатците – в един сайт да се публикуват своевременно всички разходи на министерства и агенции, с кои фирми и за какво сключват договори. Така медии и граждани ще реагират веднага, когато има разхищения.

Юристът Пламен Петков пък обяснява друга идея на движението – хората да гласуват пряко с „да” или „не” за оставането на поста на административните ръководители на съдилищата и прокуратурата след като бъдат назначени от ВСС. Разликата между партийната и гражданската листа не е в етикета. Гражданската се подрежда не от партиен лидер, а от граждански структури, върху гражданските кандидати има реален граждански контрол и те не се борят за партийни субсидии. Гражданска листа „Модерна България” гарантира и трите, защото обединява излъчени без никаква партийна намеса кандидати на повече от 60 НПО, читалища и инициативни комитети. На скучния партиен фон, осеян с поредните обещания, „Модерна България” изглежда наистина свежо. Без да залитат в самоцелно шоу, гражданските кандидати отправят сериозни политически послания с нетрадиционни акции.

Като например, уникалният за България политически флашмоб, който покри сградата на Народното събрание със светлинни надписи: „200 милиона за партийни субсидии и по 100 милиона за подслушване годишно. Общо 600 милиона. Така ни държите в матрицата на прехода. Не ви ли е срам?”. От „Модерна България” изчисляват, че с тези 600 милиона лева могат да се увеличат цели два пъти средствата за клинични пътеки и лабораторни изследвания. Или да се увеличат двойно майчинските на 42 хиляди майки. Да се дадат за микрокредити, с които да се открият повеме от 60 хиляди нови работни места, или за допълнителна индексация на пенсиите.

„Партиите се превърнаха в рентиери с милиони на влог, докато хората се чудят как да си платят сметките и кредитите. Най-бедната държава в ЕС дава най-голяма субсидия на партиите. В Германия партийната субсидия е в размер на 1.40 лв на глас, а у нас почти десет пъти повече – 12 лева на глас годишно”, възмущават се от партийната развала активистите на „Модерна България”. И заявяват, че се отказват от всякакви партийни субсидии. Неслучайно за разлика от т.нар. лица на протестите, които се явяват чрез отделна партия, за да се борят да преминат 1-ния процент и да полуат тлъста държавна субсидия, „Модерна България” е избрала да се регистрира в ЦИК така, за да не получава субсидия.

Във Видин пък издигнаха „партийния Голиат на прехода”, обвит в балони с цветовете на основните партии, които насъбралото се множество ритуално спука, за да победи гражданският Давид. Иновативният начин, по който функционира „Модерна България” – без политбюро, без едноличен лидер, а напълно хоризонтална мрежа от съмишленици и граждани, привлича като магнит и подсказва дъгосрочен характер. Някои анализатори го оприличават на „Чаеното парти” в САЩ.

Гражданите от „Модерна България” се заканват, че когато влязат в парламента, ще променят веднага закона за референдумите, за да станат те честа практика в България. „Избори идват и си отиват, движението и каузата остават” е максимата на непартийната организация. „Излез от матрицата. Да сменим системата” е посланието, с което гражданските кандидати на „Модерна България” атакуват цитаделата на властта. И се заричат, че гражданската листа с номер 9 в бюлетината ще направи гражданите център-нападатели в българската политика.