На 12-ти май се спазва народният обичай Герман - Градушкар за измолване на дъжд веднага след обреда Пеперуда, разказват от Регионалния исторически музей. Изследователите предполагат, че обичаят е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, своеобразно жертвоприношение на висшето божество за животворна влага, дъжда и плодородие.

На този празник е забранена полска работа, не се впрягат воловете в колата, за да не пострада селото от градушка. Ако все пак някой наруши тази забрана, другите му счупват колата на парчета. Ако през деня се зададе голям тъмен облак, всички от селото излизат и викат: „Германе, големи празнико! Пренеси я /градушката/ в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дето петел не пее, дето колак /хляб/ се не меси!”

Девойките-пеперударки и жените вдовици обредно приготвят от кал или глина гола мъжка фигура с подчертан фалос, наречена Герман. Възприемат го, осмислят го като мъртвец. Полагат го върху керемида или в сандъче, подобно на ковчег. Скръстват ръцете му отпред на гърдите и в тях забождат запалена свещ. Отрупват го с цветя и го оплакват: „Ой Германе, Германе! Умря Герман от суша за киша!” Погребват куклата-Герман край реката или в нивата, върху гроба поставят малък дървен кръст. В обреда не се допускат мъже. В момента на погребението всички трябва да плачат силно, много жалостиво. Има изискване най-много да плачат сираците.

Всеобщо е убеждението, че Бог чува най-напред техния плач, той ще се смили над тях и ще изпълни молбата им за дъжд. На 3-я и 9-я ден правят помени, които съответно се наричат третина и деветина. Няколко стари жени отиват рано сутрин на гроба, палят свещи, преливат го с вода и го кадят с тамян. Ако през следващите дни завалят поройни дъждове, момите отиват на нивата, изравят от гроба глинената фигура и я хвърлят в реката, за да спрат пороите.