Намериха студения басейн на Римската баня от Аква Калиде Първият басейн със студена вода или т. нар. фригидариум на Римските бани от II-ри век сл. Хр. бе разкрит при последните археологически разкопки за този летен сезон на древните терми Акве Калиде в бургаските Минерални бани.
Намериха студения басейн на Римската баня от Аква Калиде Първият басейн със студена вода или т. нар. фригидариум на Римските бани от II-ри век сл. Хр. бе разкрит при последните археологически разкопки за този летен сезон на древните терми Акве Калиде в бургаските Минерални бани.
Дълги стъпала, облицовани с луксозен мрамор се появиха от калта при изтеглянето на земния насип от римския басейн с перфектна правоъгълна форма. Проучването е част от проекта на Община Бургас за консервация, реставрация и социализация на античния и средновековен град „Аква Калиде – Термополис“.
Фригидариумът е студено помещение с басейн, в който древните римляни са влизали след останалите процедури в банята. Басейнът е разкрит на дълбочина 4,6 м. от съвременното ниво и е добре запазен с ширина 6,4 м. и открита дължина до момента 6,8 м. Помещението е покрито с добре изграден тухлен под, който на места е унищожен. Монументалният градеж с добре оформени ъгли и архитектурни елементи, дава основание да се смята, че е от първата баня, строена през Римската епоха в началото на 2-ри век.
Според ръководителя на археологическите проучвания доц.д-р Димчо Момчилов басейнът се намира под канал, за който до скоро се смяташе, че е един от основните. С това откритие от последните дни на разкопки в термите беше завършен летният археологически сезон в древния град Акве Калиде – Термополис. Тази година усилията на археолозите бяха съсредоточени в източния сектор на банята, където бе разкрит и фригидариумът. В последната седмица на проучванията са открити и 18 дървени гребена в много добро състояние. Подобни находки са голяма рядкост поради особеностите на материала.
Тук дървото се е съхранило, тъй като е било във водна среда. Според археолозите най-вероятно гребените са от Ранното Средновековие, но тепърва ще бъдат изследвани по-подробно, тъй като пластовете в комплекса са разбъркани няколкократно при строежа на по-късните бани – Сюлеймановата от XVI в. и баните от началото на XX в.
Сред находките това лято са още над 50 римски, византийски и турски монети, оловни печати, сребърен медальон, златна обеца, фрагмент от бронзов боздуган и множество добре запазени предмети от дърво. Археологическите разкопки се провеждат от РИМ-Бургас под научното ръководство на доц. д-р Димчо Момчилов, зам.-ръководител Мирослав Класнаков и археолозите Стефан Бакърджиев и Явор Русев от РИМ-Ямбол. В тях участват и стажанти от университетите „Проф. Асен Златаров“ в Бургас, „Св. Св. Кирил и Методий“ - В.Търново, „Епископ Константин Преславски“ - Шумен и пловдивския „Паисий Хилендарски“.
Началото на системните археологически изследвания бе поставено през 2008 г. от Община Бургас и тогавашният директор на Регионалния исторически музей в Бургас н.с. Цоня Дражева. Малко по-късно обектът бе включен в проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа“ по Оперативна програма „Регионално развитие“.
Археологическите проучвания на банята, просъществувала през Римската, Византинската и Българската епоха, както и провежданата частична реставрация на турската баня са част от амбициозната програма на Община Бургас за развиване и превръщане на зоната в атрактивна туристическа дестинация.
Благодарим ти, че си тук и че предпочиташ нашите новини!
Посещавайки PoligrafF.NET, ти подкрепяш свободата на словото и независимата журналистика.
Ние имаме нужда от твоята помощ, за да продължим напред!
Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на PoligrafF.NET.
Дари сегаБанкова сметка
Име на получател: Пи Ар Авеню ООД
IBAN: BG14FINV91501004501513
BIC: FINVBGSF
Основание: Дарение за PoligrafF.NET
Редакцията на "PoligrafF" не носи отговорност за коментарите под новините. Коментарите подлежат на администраторски контрол като всички нецензурни, расистки, обидни и рекламни коментари ще бъдат изтривани.
Добави коментар