„Тревожное какво точно ще се случи с неясния брой хора, които трябва да бъдат енергийноподпомогнати. По различни данни те са между 23,7% и 40% от българисте граждани,което означава, че това е един доста по-широк кръг от хората, които саподпомагани в момента с енергийни помощи.“ Това заяви в омбудсманът ДианаКовачева на форума „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените“,организиран от евродепутата Сергей Станишев. 

Събитиетобе част от кампанията на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент„Намалете сметките", която включва предложения за 15 конкретни мерки и 100млрд. евро „Зимен пакет“ за солидарност за гражданите и бизнеса настраните-членки. 

Омбудсманътобърна внимание на факта, че от днес – 1 декември, влиза в сила Регламент(ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. за спешната намеса по справяне свисоките цени на енергията, който е със срок на действие до края на 2023г.  

„Товаозначава, че най-нуждаещите се няма да могат да се възползват и ще останатвстрани от времената финансова подкрепа, която е предвидена в него“, отбелязапроф. Ковачева и допълни причините затова – у нас няма легална дефиниция напонятието „енергийна бедност“, няма изготвени обективни критерии за определянена категориите уязвими лица, както и механизми за защита. 

Тяподчерта, че регламентът само задава рамката, а държавите трябва да го изпълнятсъс съдържание като кажат как точно той ще се прилага, но към днешна датанашата страна не е готова. Посочи, че процесът се бави, институциите си„прехвърлят топката“ и започват взаимно да се обвиняват за забавянето. 

„Заогромно съжаление енергийната бедност не е свързана само с високите цени наелектроенергията, тя е свързана и с увеличените цени на природния газ,втечнения нефтен газ, дървата за огрев, пелетите за отопление. Знам го отжалбите, които ежедневно валят в институцията на омбудсмана“, каза още проф.Ковачева. 

Тя  изтъкнаинтересната тенденция – тази година за първи път жалбите към институцията попроблеми с енергийната бедност надвишават в пъти тези срещу лошото качество наВиК услугите. 

„Проблемътна хората е, не просто, че се чувстват енергийно бедни, проблемът е, че те сепритесняват, те се страхуват заради липсата на ясни послания. Яснотата вценообразуването е свързана и с перспективата за бъдещето, която е много важназа хората“, подчерта Диана Ковачава. 

Тязададе основателен въпрос – кога страната ни ще бъде готова да приложи кактоевропейското законодателство, така и националното законодателство, насочено впомощ на хората, които наистина са енергийно бедни. 

„Азсъщо съм притеснена, както и хората, които ми пишат и много често не знам каквода им отговоря, защото те питат кой ще ни помогне. Аз ги насочвам къминституциите, но всъщност истината е, че теоретичната подготовка на институциитеняма как да помогне на хората, които са в зимен сезон и вече плащат високитесметки“, каза омбудсманът. 

Въвфорума, разделен в два панела, участваха още заместник министър- председателятпо управление на европейските средства Атанас Пеканов, заместник-министърът натруда и социалната политика Надя Клисурска, председателят на Комисията поенергетика и Делян Добрев. Във втория панел говориха министърът на земеделиетоЯвор Гечев, председателят на КЕВР Иван Иванов, Цветелина Пенкова – член на ЕП,президентът на КНСБ Пламен Димитров, изпълнителният директор на Центъра заенергийна ефективност „ЕнЕфект Драгомир Цанев, изпълнителният директор наАсоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов.  

Д-рТеодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН презентираподготвената дефиниция по темата, както и работата на Комисията за енергийнаефективност и енергийна бедност към МС. А Изследователски център „Тренд“представи социологическо проучване, проведено специално за форума.