Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до Министерство нафинансите по законопроекта за т. нар. „спящи акции“, предложен от ведомството за обществено обсъждане до 15 юни т.г. Става въпрос за проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани сличните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, който омбудсманът не подкрепя. Причината е, че според доц. Ковачева, проектът  засяга правата на близо 2,5 милиона българи – акционери, застрашени да загубят ценните книжа с номинална стойност около 2 млрд. лева, придобити от масовата приватизация. 

Проектът предлага преодоляване на негативите за капиталовия пазар от раздробеността на безналичните ценни книжа от масовата приватизация чрез обединяване на търгуваните на регулиран пазар акции в инвестиционен фонд, а за акциите на непубличните дружества – чрез създаване на портфейл. Предвижда се инвестиционният фонд, съответно портфейлът да се управляват от управляващи дружества, избрани чрез конкурс от нарочен орган – управляващ комитет. 

„Без да отричам наличието на проблем с т. нар. „спящи акции” и необходимостта от неговото разрешаване, смятам, че трябва да бъде да намерено решение, което да не нарушава правата на гражданите,“ пише омбудсманът и излага своите съображения. Предложеният проект не е несъобразен с: 

1) конституционния стандарт за защита на собствеността и на международноправните стандарти за мирно ползване на собствеността съгласно чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за защитана правата на човека и на основните свободи; 

2) интересите на притежателите на акции – миноритарни акционери, от масовата приватизация. Спрямо гражданите, превърнати от държавата в притежатели на „спящи акции” в масовия случай без доходност при създаването на пазара на ценни книжа, останали изолирани от финансовата система повече от 20 години, проектът предлага правата им да станат не само обект на ограничения, но и да бъдат отнети без компенсация.

С предложеният проект се създава възможност те да бъдат окончателно отстранени от участие във финансовата система на страната, тъй като за нея номиналното им съществуване като притежатели на „спящи акции”, се оказва пречка за ефективното й развитие. „Подкрепям въвеждането на стимули за идентифициране на правата на акционерите, включително при наследяване, отпадането на свързаните с това финансови разходи, надвишаващи стойността на акциите, които често демотивират собствениците на акции сами да предприемат каквито и да са действия за „събуждането” им“, пише доц. Ковачева и предлага: 

На първо място стимулите трябва да имат за цел премахването на номиналното/безгласното присъствие на собствениците на „спящи” акции, мотивирането на притежателите на спящи акции сами да ги събудят, като се облекчи за тях режимът на управление за акциите. Но едновременно са наложителни комплексни мерки, които да позволят достъп на миноритарните акционери до финансовите облаги от притежаваните от тях акции, което би било сигурен стимул за тяхното активизиране. Ето защо разрешението на проблема със спящите акции би следвало да се търси не в изключването на миноритарните акционери от капиталовия пазар, а чрез подходящи форми за включване в него, в това число и с институционална подкрепа и провеждане на широка информационна кампания за упражняване на правата на собствениците. 

Омбудсманът акцентира още, че проектът не съответства и на Закона за нормативните актове (ЗНА) – налице е препращане, което да урежда съществени въпроси по прилагането на този закон с издаване на наредба от Комисията за финансов надзор. Освен това е налице препращане и към други закони, което не допринася за яснотата на нормативната уредба и се създават предпоставки за правна несигурност за притежателите на „спящи акции“.

„Намирам, че използваният подход при регулиране на отношенията да се пренасочва на подзаконово, съответно на експертно равнище уредбата на съществени въпроси за правата на притежателите на акции и тяхната трансформация, не съответства с изискванията на ЗНА уредбата на важните обществени отношения да се извършва със закон като висш по степен в правната йерархия нормативен акт“, категорична е Ковачева.