Подводната археологическа експедиция на Националния исторически музей, под ръководството на проф. д-р Иван Христов, бе проведена през първата половина на месец септември 2024 г. в западната част на Созополския залив. Проучванията са финансирани от Министерство на културата. Те включваха и геофизични изследвания, извършени от инж. Кирил Велковски със специализирана техника от Центъра на за подводна археология.

Същинската подводна работа се извърши от екип от 5 водолази, работещи в 4 обособени зони в южната и югозападна акватория на полуостров Хрисосотира. Бе обследвана територия с приблизителна площ от 70000 кв м. По време на огледа бе картирана зона, наситена с множество цели и фрагментирани късноантични амфори, както и отделни фрагменти от други керамични съдове. Документирани са амфори от тип LR1, LR2, Samos Cistern Type и северноафрикански амфори. Тяхната датировка е V-VII век. Съдовете са открити върху пясъчното дъно, частично зарити с пясък, на дълбочина от 6 до 10 м. Интерес предизвиква и откритата желязна късноантична котва, която показва също мястото на приставане на византийски кораби в тихия залив.

При огледите са намерени и фрагменти от средновековни амфори тип Гюнсенин 2А (X-XI век), Гюнсенин 3 (края на XII-XIII век); късносредновековни керамични съдове (XVII-XVIII век)  и късносредновековен железен боен нож. Маркирани на изработената археологическа карта, те показват своеобразна пристанищна акумулация, свързана с товаро-разтоварни дейности в една от най-тихите части на Созополския залив.  Тя е част от пристанищната зона на късноантичната крепост Хрисосотира, проучвана 10 години (2014-2023 г.) със средства на Министерство на културата и Национален исторически музей. Крепостта на полуострова, в м. Червенка, е една от най-големите в района на Бургаския залив. Обхваща площ от 80 дка и в нея са разкрити крепостни стени, кули, повече от 30 сгради и съоръжения. Тя е своеобразно малко градче, но съществува хипотезата, че е и предградие на късноантичния Созопол.

За наличието на предполагаема пристанищна зона в акваторията на полуостров Хрисосотира данни черпим и от писмените извори, като най-обстоятелствен в това отношение е докладът на граф Толстой от началото на 18 в..

По всяка вероятност древното пристанище е било разположено в подветрената югозападна страна на полуостров Хрисосотира, но за него липсваха конкретни данни до сега, когато бе проведена първата подводна експедиция от страна на НИМ. Освен като пристанище на късноантичната крепост, то би могло да се разглежда като част от търсенето „второ голямо пристанище“ на Созопол.Най-ценните находки от проучванията ще бъдат изложени във временна изложба в залите на НИМ през месец декември 2024 г.