Министерски съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, съобщават от правителствена информационна служба. Предложенията са изготвени въз основа на натрупания опит при практическото прилагане на Закона за дипломатическата служба и като се отчитат обществените и политическите очаквания от българската външна политика и от дипломатическата служба.

Поправките в закона предвиждат лустрация за всички постове до ниво началник на отдел, ако титулярите им са били сътрудници на бившите тайни служби. Междувременно обаче не всички "вратички" в закона са плътно затворени. Според проекта външният министър може да назначи отново на дипломатическа длъжност, и то без конкурс, дипломат, с когото отношенията са били прекратени.

Основните цели на предложените изменения и допълнения включват:  

-        да се определят по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба, като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждане на външната политика на страната и като специален вид държавна служба;

-        да бъде усъвършенствана нормативната уредба по такъв начин, че да създаде условия за осъществяване на структурна реформа в Министерството на външните работи, чрез която да се модернизират неговата организация и дейност при оптимизация на финансовите и човешките ресурси;

-        да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба на дипломатическата служба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създадат условия за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата;

-        да се усъвършенства механизма на ротация на кадрите в дипломатическата служба, като въз основа на натрупания опит да се прецизира законовата рамка на взаимодействие между съответните държавни ведомства, имащи отношение към изпращане и приключване на задграничния мандат на различните групи служители;

-        в съответствие с Декларацията на Народното събрание относно участието на лица, свързани с Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА, в дипломатическата служба на съвременна България да се премахне риска от поставяне под въпрос на международния авторитет на Република България и легитимността на дипломатическата служба в резултат на обявяване на принадлежност на лица заемащи публични длъжности в МВнР и задграничните представителства, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;

 -       да се определят възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България;

-        да се въведе по-ясна регламентация на отношенията между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба;

-        да се отстранят други пропуски и противоречия в Закона за дипломатическата служба, установени при досегашното му прилагане. Променят се и правилата за кариерно развитие на дипломатическите кадри.

Правителството назначи 9 генерални консули. Общото между всички е, че са с икономически профил. За Солун заминава Васил Вълчев,  за Мюнхен – Антоанета Байчева, за Шанхай – Ирина Велева, за Истанбул – Александър Велев, за Санкт Петербург – Петя Несторова, за Лос Анджелис – Марин Димитров,  за Дубай – Ангел Калинов, за Чикаго – Симеон Стоилов и за Торонто – Иво Москуров.