Елиминиране на формализма, намаляване на административната тежест и промяната от заучаване към функционалност на знанията на учениците. Това са част от приоритетите, които министърът на образованието и науката Красимир Вълчев постави пред началниците на регионалните управления на образованието в цялата страна. По думите му една от приоритетните дейности през следващите месеци ще бъде и изготвянето на визия за промени в учебното съдържание, като се очаква регионалните управления на образованието (РУО) да организират обсъждания във всички области на страната. 

Веднага след встъпването си в длъжност министър Вълчев инициира онлайн среща с ръководителите, които провеждат националните политики на регионално ниво, за да се набележат оперативни мерки за подобряване на работата в системата на предучилищното и училищното образование.

Приоритет ще бъде също насърчаването на културата на иновации в образователните институции. „Най-ценният ресурс в системата е креативният учител“, каза министър Вълчев. Той съобщи, че ще се работи за подготовката на нормативни промени, чиято цел е да се освободи повече време за учениците, учителите и директорите, за да се изпълняват същинските задачи и да се разтоварят от излишна административна тежест. Същевременно Красимир  Вълчев отправи апел към началниците за професионализъм, отдаденост към работата и безкомпромисност при порочни практики и нарушения в системата.

Във връзка с подготвения план-прием в училищата през следващата година, министърът призова за насочване на младите хора към професионално образование, технически специалности, софтуерни науки и математика и повече комуникация с училищата и родителите в този процес. „Интересът на обществото е да подготвим кадри с технически знания, които могат да бъдат успешни в променящия се свят“, каза той. Ще бъде изготвен списък от мерки за насърчаване изучаването на математика и в това число промени в учебните програми. 

Друг фокус на срещата бе и необходимостта от  повече работа на терен по механизма на обхват. Красимир Вълчев акцентира върху необходимостта от включването в задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, защото тя е ключова за езиковата интеграция на децата, чийто майчин език не е българският.