Какво се случи снощи с българския клубен футбол. На пръв поглед нищо ненормално, „ЦСКА” загуби закономерно и очаквано от „Стяуа” (за трети път последните 15 години), а шампиона „Литекс” не успя да надскочи себе си и преклони глава пред украйнския гранд „Динамо Киев”. „Нищо ново” - ще си кажат повечето от вас, но жестоката истина е следната – на дъното сме, започваме да копаем!

Преди 5-6 години българските клубове играеха равностойно с европейски гиганти като „Ливърпул”, „Бешикташ” и „Галатасарай”, а сега се молим да отстраним „Стяуа”, „Висла Краков” и „Жилина”... и си оставаме с молбите, защото тези средно европейски футболни клубове ни изнасят футболни лекции на тема „ Ние знаем каква е нашата цел, а по-важното е, че знаем и пътя, по които да я постигнем”.

Обърнете внимание на думата ПЪТ. Употребявам я ненапразно. Пътят е ясен и на децата от 6-та целодневна детска градина „Синчец”. Трябват ни качествени млади футболисти – ние нямаме! Трябват ни футболни бази и терени, където тези млади футболисти да градят и усъвършенстват своите футболни качества-ние нямаме! Трябва ни честно, равностойно футболно първенство-ние нямаме! Трябват ни добри и функционални стадиони-ние нямаме! Трябва ни коректно съдийство-ние нямаме!  

Може би се питате какво имаме? Имаме футболни фенове. Хора, които милеят за своите клубове, следват отборите си навсякъде, вярват в тях, вярват че най-после нещо положително може да спре свободното падане на българския футбол. Вярата е хубаво нещо, стига да не е единственото нещо, на което се позовава футболния фен. Той трябва да е преди всичко реалист.

Не трябва да съдим нито „Левски”, нито „ЦСКА”, нито „ Литекс”, а най-малко „Локомотив” София. Те толкова си могат. Как „ЦСКА” да се мобилизират срещу „Стяуа”, като след няколко седмици ще играят на стадион „Огоста”, където водата с съблекалнята на гостите стига до глезените? Трагичен факт отнасящ се за 90% от българските футболни стадиони. Как „Литекс” да отстрани „Висла”, като го няма до болка  познатото съдийско рамо?

Причините за падението са много, решението едно. Нови футболни терени, нови футболни стадиони, честно първенство, безпристрастно съдийство! Без тези неща в близките години не август, а още месец юли ще чуваме интервюта от рода – „Ще се концентрираме в родното първенство” или  „ Шампионската титла е най-важна за нас”. А ние футболните фенове, ще продължим да ходим по стадионите, с вече крехката надежда нещо хубаво да се случи.