Успешен ли беше летният сезон в Созопол и преоткри ли българският турист нашето Черноморие? Какво е финансовото състояние на Общината, с какви проблеми се сблъска през годината и съжалява ли, че подаде оставка от областните структури на БСП? По тези и други теми пред PoligrafF.net говори Тихомир Янакиев.
-Г-н Янакиев, в края на сме на една интензивна и изпълнена със събития година. Какво от планираното успяхте да свършите и за какво не Ви стигна времето?
-2021 г. беше и трудна, но и донякъде, за някои неща, добра година. Всички ние живеем в контекста на пандемията, с която се съобразява целия свят. Фактори, които бяха наложени като мерки срещу COVID-19 в съседни за нас държави, като Гърция и Турция, се оказаха добре дошли за нас като туристическа дестинация. Една много голяма част от нашите сънародници, да не кажа почти всички, пренасочиха почивките си от Гърция и Турция към българското Черноморие, в частност избраха Созопол.
Използвам вашия сайт като трибуна, за да изкажа благодарност към българските туристи, че избраха Созопол за дестинация за своята лятна почивка. Искрено се надявам, че и през 2022 г. българските туристи отново ще изберат Созопол. Хвърлихме много усилия и труд в реклама на града ни като туристическа дестинация, което, предполагам, също е допринесло за сериозния туристически поток, който имахме.
Какво не сме успели да свършим? Вероятно много неща, приемем въпроса по-скоро риторично. Насочени сме в няколко посоки основни – инфраструктура, облагородяване на града. Тук в администрацията нещата не са както в една частна фирма. Тук нещата стават по-бавно, по-мудно, по-трудно, но пък от друга страна - когато се предприемат правилните мерки и се гонят сроковете, нещата могат да се случат.
Предприехме различни инвестиционни инициативи, които да допринесат за облагородяването вида на нашия град, като ремонти по пристанища, ремонти в градската градина, нови спортни площадки, нови улици, които се изграждат в момента в квартал „Мисаря“. Всичко това са фактори, които облагородяват и допринасят за по-добрия живот на жителите на град Созопол. Успоредно с това знаете, че Община Созопол не е само град Созопол. Отговаряме за 12 населени места – 2 града и 10 села. Ситуацията, особено в селата, не е никак цветуща с оглед съществуващата инфраструктура – пътна или комунална. Миналата година приключихме проект, който беше започнат от предходното управление. Става въпрос за сладката вода в селата Росен и Крушевец. Проектът беше много сериозен – близо 5 млн. лв. Имаме много населени места, които имат нужда от централна канализация, с пречиствателни станции и съответно сладка вода.
Освен COVID-ситуацията, ние се намираме в период между два програмни периода: 2014-2020 и 2021-2027 г. и буквално сега започват наченки на отваряне на програми и прочие. Имаме проекти, с които сме кандидатствали – два проекта висят в момента, образно казано, и чакаме да видим какво ще се случи с тях. В същото време разработваме нови проекти. Трябва да отбележа, че по начина, по който бяха структурирани проектите – програмите с техните стратегии в предния програмен период, една много голяма част от малките населени места остават в миманса. Основните неща – като пътната инфраструктура, комуналната инфраструктура, са по-трудно осъществими по европейски проекти. Говоря за малки населени места с под 2000 жители. Искрено се надявам, че чрез плана за възстановяване и устойчивост и с предвидените в него средства, ние, като малка Община, ще успеем да се класираме сред многото общини в България, които си имат свои собствени проблеми. Много хора мислят, че Община Созопол е богата Община, но тя е богата на дългове.
-Говорейки за дългове, какво е в момента финансовото състояние на Общината? Каква част от дълговете успяхте да погасите за последните 12 месеца?
-На мен ми омръзна да говоря по темата. Опозицията повтаря: „Стига сте се оправдавали с нас“, но трябва да говорим обективно. И хората трябва да помнят, че Общината имаше почти 27 млн. лв. задължения, като от тях 21.9 млн. лв. бяха главници към дълга за заем към „Булбанк“ и ЦКБ. 1.8 млн. лв. бяха неразплатени задължения по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците към РИОСВ. 3.6 млн. бяха неразплатени задължения към контрагенти, частни фирми и физически лица, за извършени от тях услуги – доставки на стоки и прочие, за периода 2018/19 г. Т.е. – аз заварих това. И в касата на Общината заварих милион и малко, които бяха строго целеви средства. От преходни остатъци, или по постановление на Министерски съвет, както беше с градината в „Равадиново“ – нова градина, за която бяха отпуснати 1.2 млн. лв. Когато аз станах кмет, градината беше почти на финала на своето изпълнение. Но бяха изплатени само 400 000 лв., трябваше да се платят още 800 000 лв…
Само задълженията за сметопочистване бяха 800 000 лв. Към фирмата, която подмени осветлението в Общината се оказа, че дължим още 300 000 лв., независимо, че тези средства е трябвало да бъдат изплатени от заема, теглен от двете споменати банки… Но, както и да е. Не ми се връща назад, аз съм се фокусирал напред. Хората трябва да не забравят и да помнят, че още веднъж такова управление на Созопол не трябва да се допуска никога повече, ако искаме градът да върви напред и да просперира. Да, много е примамливо и лесно да теглиш кредити когато е възможно, да строиш неща, които са видими и да казваш на хората: „Аз направих това, аз построих онова“. Но е добре, този който го е направил, да си плати и масрафа, а не някой след него, както правим ние в момента. Тази година сме платили повече от 2.5 млн. лв., близо 3 млн. лв. главници и лихви по дългове по задължения. Когато станах кмет заварих план за финансово оздравяване на Община Созопол, разработен от предходните управляващи, който не беше приет от Министерството на финансите. Ние изработихме нов план, с реални мерки, които и към момента действат. Догодина (2022 г.) е последната от този план, Държавата го прие, одобри го, приведоха ни 3 млн. лв., с които погасихме неразплатени задължения към частни контрагенти. Преди това, със собствени усилия и с намаляване на разходите, бяхме погасили 600 000 лв. от въпросните 3.6 млн. лв., които не бяха разплатени към контрагенти. Това, което трябваше да се направи от финансова гледна точка, ние сме го направили.
Имаме изготвен график на погасяване на старите задължения към РИОСВ, а всички нови, които се натрупват, си ги плащаме на момента, нямаме просрочия по тях. Имаме близо 1 млн. лв. изплащане по кредита, т.е. с близо 4 млн. лв. са намалели задълженията на Община Созопол в рамките на последните 2 години. Живот и здраве, догодина още едни 4 млн. лв. трябва да извадим свежи пари от нашите приходи, за да разплатим 1.6 млн. лв. от безлихвения заем от Държавата по плана за финансово оздравяване. Както и 2.5 млн. лв. главници и лихви към „Булбанк“ и ЦКБ. 2022 г. ще бъде много тежка, дайте да си приключим Плана за финансово оздравяване, да бъдем честни, почтени и коректни и към Държавата, и към хората, с които работим. И чак тогава ще можем да отпуснем колана. Виждаме, че всички цени се покачват. За тази година, по памет, бяхме планирали около 500 000 лв. за електроенергия. Какво се случи – към момента сметката ни за електроенергия вече надхвърля 1 млн. лв.
Държавата, успоредно с това, започва все повече да ни вменява социални функции. Т.е. неща, които са се изпълнявали на държавно ниво със закона за социалните услуги, започват да се вменяват на Общината. В момента направихме социален комплекс, за да можем под една шапка да обединим всички дейности и да направим оптимизация на дейността и да имаме социални услуги към нашите съграждани.
Много неща се правят. Аз мисля, че сме на прав път и. Искам да отбележа, че Община Созопол вече е извън списъка на финансово фалиралите общини, което е плод и на нашия труд.
-Въпреки трудностите, през годината представихте проект за нова автогара. Какво се случва с него?
-Ние ще изградим две автогари. Едната е в Черноморец, която ще стартира сега. Забавихме се малко по ред причини, извинявам се на хората. Имахме и болни хора, и болни специалисти…Само ще ви кажа, че миналата година по това време, в рамките на месец-два, Общината беше обезглавена. Всички бяхме болни – аз, заместник кметове, главни счетоводители, директори на дирекции, архитекти…който ви дойде на ум. Има неща, които се обективни и не можем да ги подминем с лека ръка.
Ще правим автогарата в Черноморец, както и нашата автогара, която е в Созопол. Нашият проект на идейна фаза е изцяло готов, минаваме през всички фази на разрешителни, за да стигнем до работен проект със строителство. Малко променихме проекта, затова се и забавихме. В началото не предвиждахме изграждането на подземен паркинг, но сега вече го предвиждаме. Търсим частен инвеститор. За да направим публично частно партньорство Общината и частна фирма, която да даде капитала и под някаква форма да се стопанисва този обект. И тук сме на финала с финансирането. Автогарата в Созопол ще отнеме 1.5 млн. лв., а ние няма как да извадим от приходите на Общината за 2022 г. подобна сума.
-Държавата, в случая, помага ли по някакъв начин?
-Не, не ни помага. Наскоро бяхме пуснали искане за парк в новия град, който искахме да ремонтираме изцяло, като за целта направихме искане за около 700 000 - 800 000 лв. На този етап нямаме положителен отговор. Преди две години ни бяха дадени 1.7 млн. лв. за пътя Росен – Равна Гора, чийто ремонтиране беше изключително належащо. Направихме го, пътят стана много хубав. Така че, Държавата би могла да помогне.
-Връщам ви на сезона. Как реагира бизнесът в Созопол на смяната на профила на туриста? Питам ви, защото българският турист, в своята масовост, не е толкова платежоспособен, колкото един летовник от Западна Европа.
-Да ви кажа честно, не сте много прав. Има български туристи, които са изключително платежоспособни. Но, трябва да отбележа, че тези хора търсят и високо качество. Говорим за хора, които по различни причини, съумяха да се върнат на нашето Черноморие и да изкарат почивката си в България. Има много такива туристи и ние ако сме достатъчно умни, ще използваме точно тази ниша. За целта трябва да вдигнем нивото на града като курорт.
-Кои са основните проблеми това да се случи?
-Давам ви веднага отговор. Първият основен проблем е паркирането.
-Навсякъде е така.
-Да. Но, защо? Защото преди туристите идваха от Чехия, Полша, Германия и др. държави с трансфери. Идва автобусът, сваля туриста и си заминава. Връща се след 10 дни, за да го прибере. Сега, всеки един иска паркомясто. Българинът идва със семейството си, пътува с личния си автомобил. Но, този автомобил трябва да бъде оставен някъде за срок от 7 или 10 дни, в зависимост от почивката. Много хотелиери започнаха да ми звънят с молба да им осигуря паркомясто. Проблемът има дълга предистория – когато всички тези хотели и къщи са гости са били строени без паркоместа и гаражи, или въпросните гаражи са били усвоявани с търговски цели – това е отделна история. Ние не трябва да се оправдаваме, такава е дадеността. Насочили сме усилията си по решаването на този проблем. И какво направихме? Открихме нови паркоместа, взехме си паркингите, които бяха в симбиоза между Общината и частна фирма. В Общината до момента влизаха 14 000 лв. чиста печалба и нищо повече. Нямаше никакъв контрол върху паркирането и Общината не можеше да бъде добър стопанин. Направихме много сериозни инвестиции, разширихме паркингите, сложихме бариери, както и камери за разпознаване на автомобилните номера. В софтуера, с който разполагаме, дадохме възможност на хората от стария град, който е зад бариера, да вкарват регистрационните номера на колите си, давайки издадена карта за платено паркомясто. Няма го забавянето от едно време.
В момента търсим нови паркоместа, търсим и терени да изградим нови паркинги. Намерихме място в новия град, където е възможно да направим нов паркинг. На ул. „Вихрен“ имаше паркинг, който се стопанисваше по незнайни за никого начини. Успяхме да си го вземем. До него направихме паркинг с локално паркиране на местните автомобили. Нашата работа е осъвременяване и разширяване на паркоместата като цяло, на транспортната дейност в Созопол. Продължаваме да надграждаме, да се опитваме да подобрим цялата система. Ще направим синя зона, ще има нови екстри, които ще се предоставят на хората. Всичко това е с цел да бъдат улеснени туристите, но и в същото време Общината да печели средства.
-Т.е. за следващия сезон в Созопол ще има синя зона?
-Да, няма как навсякъде, ще бъде на определени места, но сега сме в процес на обмисляне. Ще бъде направена по интелигентен начин – с камера, която да следи колите, за да можем да минимизираме човешкия фактор.
-Какъв е вторият голям проблем?
-Боклукът. През последните години всяка сутрин си разхождам кучето рано, около 05:30 часа, и гледам кой казан е вдигнат и кой не. Не ми е никакъв проблем да обиколя града. Даже често виждам и кмета на Черноморец, който се е задействал по същия сигнал.
Решихме да премахнем старите казани тип „бобър“ и да заложим на нова система за подземни казани, която има няколко плюса, спрямо старите. Един подземен казан събира смет колкото 3 „бобъра“. А в същото време мястото му е метър на метър, отдолу той е вкопан в земята с много здрав чувал. Вторият плюс – няма шум, освен от двигателя на камиона. Третият плюс – казаните се затварят херметически, няма миризма. Няма и допир до мръсни дръжки и прочие – всичко става лесно: просто се натиска с крак един педал и казанът се отваря. Наясно сме, че проблемите не могат да се решат с магическа пръчка, но работим в посока, която да позволи облекчаване на въпросния проблем.
Следващият голям проблем, който е актуален навсякъде, е остарялата инфраструктура. За мен трябваше повече да се набляга на инфраструктурата на Созопол и Черноморец, защото това са двата основни туристически обекта в района. Миналата година асфалтирахме улици в с. Равадиново, в с. Росен и в гр. Черноморец. Направихме кръпки в с. Атия на пътя, който свързва двата квартала там.
Работим в тази насока, но нямаме неизчерпаем ресурс. Затова и кандидатстваме по различни програми. За мен от основна важност са вода, канал и пречиствателни станции на населените места. Все пак, ние сме в Европа и сме в 21-ви век. Това е особено значим проблем за малките населени места. Ако не искаме да не се обезлюдят всичките села, трябва да измислим начин да подобрим живота на хората в тях. В противен случай след години всички в България ще живеем в 5-6 големи града.
-Имате партньорство, в сферата на туризма и културата, с турската община Кешан. Имате ли конкретни идеи за следващата година?
-Имаме много идеи, особено в културен аспект. В това число за кулинарни, културни фестивали. Както и за Ден на Созопол в Кешан и обратното – на Кешан в Созопол, където да представим местните си традиции във всяко едно отношение. Можем да направим и инфраструктурни неща – площади и улици, които са част от програмите за трансгранично сътрудничество. Първо ние бяхме на посещение в град Кешан, останах много приятно изненадан от този град. Преди няколко седмици техният кмет ни върна визитата. Имахме работен обяд и уточнихме как можем да си партнираме. Има хора, които работят по взаимните проекти, но там знаете, че самата процедура е малко тромава и отнема време. Аз съм категорично за тази програма да продължава да се развива.
-След последните избори през ноември си подадохте оставката като зам.-председател на Областния съвет на БСП. Съжалявате ли?
-Не, не съжалявам. Признавам си, че решението ми беше плод на емоция. Аз съм емоционален човек, може би пък затова ме харесват много хора. За мен е добре ние самите да се отворим към по-млади хора, към нови хора. Не казвам, че младостта е гаранция за успех, но виждате каква е тенденцията. Аз съм на 49 години – не казвам, че съм стар, но не съм и първа младост. Идват млади хора, с нова, свежи идеи, от които ние единствено можем да имаме полза. И когато тяхната енергия и креативност е съчетана с мъдростта и опита на по-възрастните хора, се получава полезна комбинация. Но, за да имаме тази комбинация, структурите трябва да се отворят към младите хора.
-Какви си пожелавате за вас и съгражданите ви за новата година?
-Да бъде здрави всички. Само това искам, нищо повече. Радвам се, когато хората са заедно, а не се делят на партийни принадлежности. Нека знаят, че животът е много кратък и не се изразява само в материални придобивки. Аз, лично за себе си знам, че най-голямо удоволствие ми доставя когато направя добро на някой човек и видя благодарността в очите му. Нищо друго не ме задоволява повече, естествено, освен любовта на съпругата и децата ми. Когато знам, че за някого съм бил полезен – това ми доставя най-голямо удоволствие. Аз съм щастлив човек, имам всичко на света – прекрасно семейство, деца и жена, които ме обичат, и аз ги обичам. Какво повече да искам?!
Добави коментар