1/5 от наетите у нас получават доходи под масата - осигуряват се на минималната заплата от 340 лв., а реално вземат повече. Всеки четвърти от работодателите пък преназначава хората си на по-ниска длъжност, за да им плаща по-малки осигуровки. Това са част от сивите практики, които национално представително изследване на социалното министерство е установило, пише в. "Сега". Изследването, проучва влиянието на минималните прагове и на минималната заплата върху заетостта.

Работодателите са силно разделени в оценките за системата на осигурителните прагове - според половината от фирмите тя вече не е адекватна. Бизнесът и експертите се обединяват около препоръката, че минималните осигурителни прагове трябва да станат минимални заплати по икономически дейности и професии. Това препоръчват 28% от работодателите.Изследването очертава няколко сиви практики, от които фирмите и наетите се възползват.

Според над 21 на сто от работодателите колегите им в бранша прилагат "една добре прикрита сива практика" да преназначават служителите си от длъжности с по-високи осигурителни прагове на длъжности с по-ниски осигурителни прагове. Това не е незаконно, но "на практика се извършва нарушение, защото съзнателно се правят назначения, неотговарящи на професионалните и квалификационните характеристики на наеманите лица, с цел укриване на осигуровки", посочват експертите. Когато обаче се питат конкретно за тяхната фирма, само 12 на сто от шефовете признават, че правят това.

В 13 на сто от фирмите пък съществува друга практика. Работодателят и служителят се договарят да получават по-ниска заплата, отколкото е минималният осигурителен праг за професията. "Например, ако аз съм инженер и моят осигурителен праг е 800 лв., работодателят ме назначава на 400 лв., обаче ми плаща осигуровките върху реалния праг, тоест върху 800-те лв. Така работникът е ощетен, защото сумата за реалните му осигуровки се удържа от мизерната му заплата от 400 лв.", обясни ръководителят на проучването Емилия Ченгелова от БАН.

Това не е незаконно, защото според Кодекса на труда не може заплатата да е под минималната, а според Кодекса за социално осигуряване не може наетият да се осигурява под минималния праг за дейността си.Доста разпространен начин за заобикаляне на закона е работниците да се назначават на непълно работно време - на четири или дори двучасов работен ден. Това се прави от близо 32 на сто от работодателите. Тази практика също не е незаконна.

"Но нарушението в случая е другаде - лицата се назначават на 4 или дори на 2 часа с идеята да се плащат по-малките осигуровки на половината от минималния осигурителен праг за дейността, а на практика лицата отработват 8 и повече часа", посочва изследването. "В една фокус група хората се шегуваха, че ги назначават на 4 часа, плащат им за 8, а работят 12. И това е наистина така", коментира Ченгелова.

Типична сива практика е назначаването на хората на фиктивни договори, тоест официално им се плаща една сума, върху която се и осигуряват, а над това получават необлагаеми "пари на ръка". Това правят 14% от фирмите. 10.5 на сто от наетите са признали, че работят без трудови договори, което е брутално нарушение на законите. За това признават едва 3.8% от работодателите.