По случай международния ден на Черно море, който традиционно се отбелязва на 31-ви октомври, природозащитната организация WWF алармира, че неустойчивият промишлен риболов, в комбинация с климатичните промени, оказва негативно влияние върху черноморските рибни запаси. По данни на доклада „Българският риболов и аквакултури в Черно море – икономическо значение, екологично въздействие и природни фактори на влияние“, изготвен за WWF, оценката на експлоатираните видове риби през 2017 г. показва, че нито един от тях не е в „добро състояние“.

„Черно море е близо до т. нар. „червена линия“, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо влияние оказва промишленият риболов, тъй като директно унищожава значителна част от популациите на определени видове“, казва гл. ас. д-р Радослава Бекова от института по океанология към БАН и автор на проучването. „Намаляването на уловите от стопански ценни видове риба се дължи на влошеното състояние на популациите и загубата на местообитания, което е тенденция в световен мащаб. Тези негативни промени са резултат основно на климатичната криза, антропогенния натиск и свръхексплоатацията на видовете.“В периода между 70-те и 80-те години на ХХ в. поради интензивното земеделие, свръхулов и индустрия е регистриран упадък на екосистемите в Черно море и загуба на биоразнообразие. 

Данните сочат, че общо над 50 % от площта на морското дъно до 100 m дълбочина е подложена на значим натиск от абразия вследствие на активен риболов. От видовете растения и животни, които обитават Средиземноморския басейн, у нас се срещат по-малко от 10 %. Съгласно Червената книга на България изчезнало е дългоопашатото попче, а скумрията е критично застрашена. Застрашени са всички видове есетри и карагьозът. Сред бозайниците изчезнал е тюленът монах, афалата се среща рядко, а обикновеният делфин е сред уязвимите видове.

„Един от основните проблеми е незаконният, недокладван и нерегулиран риболов (ННН), който намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя добросъвестните рибари в неравностойно положение и отслабва крайбрежните общности“, каза гл. ас. д-р Бекова. „Освен това промените в климата през последните 14 години са довели до затопляне с 0,7°C на слоя междинни води, който разделя богатите на кислород повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. В дългосрочен план потенциално размиване на слоевете може да има неизвестни последствия за морската екосистема, в това число и нарастване броят на инвазивните видове.“

Днес в Черно море са известни около 130 вида риба, малка част от които имат стопанско значение за българския риболов. Това са калкан, трицона, сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби, меджид, атерина, акула, паламуд, а видове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), през 2018 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов у нас възлиза на 8 602,4 тона, от които 8 546,7 тона в Черно море и 53,7 тона – в река Дунав.