Проектът за нов план за управление на Национален парк "Пирин" излага на риск местообитанията на дивата коза. За това алармират от природозащитната организация WWF.

Проектът предвижда разширяване с 12.5 пъти на зоните, в които могат да се изграждат спортни съоръжения върху 7.5% от общата територия на парка, но основно в северната част на Пирин, над градовете Банско и Добринище.

Според еколозите, въздействието на тази увеличена човешка намеса върху природата не е подложено на оценка от компетентния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF организира теренно посещение, за да провери предложените нови зони за туризъм.

Дивата коза се среща основно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни склонове. Тя обитава както субалпийската и алпийската зона, така и териториите под горната граница на гората, където има подходящи скални масиви.

Дивата коза играе съществена роля за поддържането на крехките и уязвими планински екосистеми. Освен че е важна част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в НП „Пирин“, който може да се храни както с храсти, така и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.

Последните данни от 2013 г. сочат, че природозащитното състояние на Балканската дива коза в защитена зона "Пирин" е неблагоприятно незадоволително. Популацията на вида наброява едва 320-400 екземпляра, което е значително под оптималната численост. Според Червената книга на Р България от 2011 г., те са със статут „застрашен подвид“, посочват още от WWF.

Най-значимата заплаха за вида у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои райони, незаконният лов все още е силно негативен фактор, който възпрепятства достигането на оптимална плътност и разпространение на дивите кози. Сериозна опасност за тях представлява и безпокойството.

Според експертите от WWF, масовото практикуване на извънпистово ски спускане сериозно безпокояло дивите кози. Изискващото много сили бягство на животното при дебела снежна покривка във време на отрицателен за него енергиен баланс, водело до изтощение, падане на имунитета, заболяване и дори до смърт.