Шест следизборни сценария очертава  експертът Тихомир Безлов в анализ за „24 часа”. Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните варианти за изборни резултати (според известните ни проучвания), възможните варианти за правителство и техният потенциал да управляват страната, възможността да бъдат свалени от улицата и т.н. Предложените проценти на графиката имат по-скоро ориентиращ, понякога и случаен характер и развитието през предизборната кампания предполага те да се променят.  Виж схемата

Като че ли преобладаващите експертни оценки, с които се сблъсквам, са, че бъдещото правителство, каквото и да е то, ще бъде много нестабилно. Съответно преобладава допускането, че в рамките на една година ще има много протести, нестабилност и нови избори. Като прогнозата за нови избори се движи между 70 и 80 процента. Лично аз съм малко скептичен за тази версия.

Опитът показва, че избирателят не обича изборите. За бизнеса нови избори са също силно неприемливи. Това означава несигурност и дори загуба на големи финансови ресурси, свързвани с проекти на българската държава и европроекти. Нов период от политическа нестабилност за български компании означава фалити. Но ако се опитаме да подредим вероятностните събития между края на март 2013 г. и евентуалните нови избори до една година, то може да се изброи следното.

Безспорно има два основни лагера - от едната страна ГЕРБ, от другата - БСП - ДПС. Стратегията на БСП и ДПС е, че те ще търсят едно непартийно правителство, което ще спасява страната от ГЕРБ и кризата. Контрастратегията на ГЕРБ е, че както и да нарекат БСП и ДПС своето евентуално правителство, това всъщност ще са си БСП и ДПС. С голяма доза вероятност според политическите коментатори нито “Атака”, нито “България на гражданите” се очаква да кажат с кой от двата основни лагера ще се коалират.

Втората сигурна част от прогнозата е, че през оставащия месец и половина до парламентарните избори ще има много компромати срещу всеки от двата основни лагера, сезиране на прокуратурата, вадене на полицейски разследвания и т.н. Прогнозата на повечето коментатори е, че тази очаквана вълна от “черен пиар” няма да доведе до сериозни последици. Разбира се, винаги има риск от тежки инциденти като изказването на Ахмед Доган през 2009 г. (“Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансиране в държавата”, каза тогава пред активисти на ДПС в с. Кочан лидерът на движението - б.р.).

Казвайки това, трябва да се имат предвид данни от проучванията на общественото мнение. Според известните изследвания 22-25% твърдят, че твърдо няма да участват в изборите, но в същия момент около 30% казват, че не са решили дали и за кого ще гласуват. Тава дава основание да се предполага, че едва ли на тези избори ще е различно и вероятно реалните резултати за изборите ще може да се прогнозират както обикновено 2 седмици преди изборите. Според изборните експерти от отговора на въпроса колко висока ще е избирателната активност, зависи и колко партии ще влязат в новия парламент. Според моментната електорална подкрепа най-голяма вероятност има да влязат 4 партии. Има вероятност да влязат и 6 партии. Става дума както за традиционни политическа формация като ДСБ или СДС, така и за някоя от партиите, свързани с протеста (ако се получи някаква относителна консолидация зад нея).

Възможността да има повече от 6 партии се оценява като относително минимална, защото досега в българския парламент не е имало повече от 6 партии (под 5%). Също както с относително ниска вероятност се оценява шансът да има само 3 партии - 5-10%. При този сценарий обаче почти сигурно е, че ще имаме правителство на БСП-ДПС. При 4 партии основните варианти са също 4. При този вариант преобладава оценката, че е малък шансът да не се състави правителство – между 20 и 25%.

Същевременно най-висок процент вероятност да се състави правителство се дава на ГЕРБ и “Атака”. С по-нисък процент е правителство на БСП - ДПС. С още по-нисък процент вероятност е да се повтори старият модел правителство на малцинството, подкрепяно в единия случаи от “Атака”, а в другия - от ДПС. Като невъзможни се разглеждат вариантите голяма коалиция БСП - ГЕРБ и правителство на БСП - ДПС - “Атака”.

При 5 партии се добавя и вариантът с “тройна коалиция”. Според запитаните наблюдатели вариантите БСП-ДПС-БГ (“България на гражданите” - б.р.) и ГЕРБ - “Атака” - БГ са еднакво вероятни. Подобна е ситуацията, ако в следващия парламент влязат 6 партии - двата варианта тройни коалиции са еднакво вероятни. След формирането на правителство, независимо от политическите формации, които го съставят, преобладава оценката, че тези кабинети ще са неустойчиви. Най-важният фактор обаче ще продължи да е улицата. Формулата “организация през социалните мрежи и блокиране на важни кръстовища” със сигурност е работеща поне още 1 година.