Правителството прие Годишендоклад за състоянието на здравето на гражданите и за изпълнението наНационалната здравна стратегия през 2012 г. Докладът представя оценка надемографското състояние и влиянието му върху здравето на нацията, рисковите заздравето фактори, функционирането на здравната система и влиянието наевропейските и международните политики върху развитието на здравето нанаселението.

Основният извод в доклада е, чесъществуващите териториални различия в нивата на отделните здравно-демографскипоказатели се запазват и през 2012 г., а ниското ниво на раждаемост и високатасмъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението презпоследния десетгодишен период.Продължават негативните променивъв възрастовата структура на населението, изразен е процесът на демографскоостаряване, характерен и за другите държави-членки на ЕС.

Среднатапродължителност на живота у нас продължава да нараства, но остава по-ниска оттази в ЕС. Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта,която остава по-ниска от средната стойност за ЕС.Въпреки изразеното намаляване наброя на абортите, те съставляват половината от ражданията през годината. Броятна абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е два пъти по-висок отсредния за ЕС. Всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст.Показателят на преждевременнатасмъртност запазва нивото си за последните пет години и продължава да е високо.Всяко четвърто умиране е на лице, ненавършило 65 години.

При мъжетепреждевременната смъртност е два пъти по-висока от тази при жените. България естрана с един от най-високите коефициенти за смъртност по всички причини средстраните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление. Запазва сеструктурата на умиранията, като водещи са болестите на органите накръвообращението и новообразуванията.

Продължава да е висока детскатасмъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване.Достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история надемографската статистика в България и въпреки това остава два пъти по-високо,отколкото в ЕС. Намалява майчината смъртност.Здравното състояние на децата иучениците не се различава съществено от предходните години. Основните здравнипроблеми остават (независимо от предприетите мерки, проведените кампании иприетите нормативни документи) наднорменото тегло и затлъстяването, очнитеаномалии и болестите на нервната система.

Незадоволителен остава обхватът научениците с профилактични прегледи, особено във възрастта 14-18 години.Няма съществени промени вструктурата и организацията на здравната система в сравнение с предходнатагодина. Системата на здравеопазване в България разполага с изградени структурии органи за управление и контрол, които осигуряват нейното функционалноединство и взаимодействие и задоволяват основните потребности на населението отмедицинска помощ.Въпреки поддържането презпоследните години на минимален темп на нарастване на средствата заздравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи заздравеопазване като процент от БВП и през 2012 г. се задържа на едно ниво.

Нафона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошениятздравно-демографски статус, висока задлъжнялост на болничните заведения инавлизането на нови и скъпоструващи технологии това оказва съществено влияниевърху функционирането на системата.Осигуреността на системата с човешкиресурси се доближава до средните европейски показатели. Прогресивно се влошававъзрастовата структура на медицинските специалисти и се увеличава броят нажелаещите да търсят професионална реализация извън страната.

Продължаватдиспропорциите в осигуреността с медицински специалисти по области и региони.Разпределението на структурите отнационалната здравна мрежа продължава да е неравномерно с нарастващитериториални различия и неравнопоставеност на населението по отношение надостъпа до отделните видове медицинска помощ. Нарушено е взаимодействието икоординацията между отделните сектори на системата - спешна помощ и първичнаизвънболнична медицинска помощ, което нарушава интегритета на системата инамалява качеството и ефективността на медицинската помощ.Осигуреността на населението сболнични легла през 2012 г. нараства при запазена ниска осигуреност нанаселението с легла за дългосрочна грижа.

Налице е обща осигуреност съсструктури, болнични легла и медицински персонал, но е необходимо значителновътрешно преструктуриране при ясно категоризиране и териториално разпределениена болничните заведения.Най-често констатиранитенарушения при извършените проверки в здравната мрежа са слабости ворганизацията и управлението на лечебния процес, нарушения, свързани снеизпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти и нарушения,свързани с неспазване правата на пациентите, в т.ч. неспазване на принципа насвоевременност, достатъчност и качество на медицинското обслужване.

През 2012 г. всеки третибългарски гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаванена здравен проблем. Нараства търсенето на спешна помощ поради затруднения вдостъпа до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушениздравноосигурителни права. Обемът на осъществяваната дейност от центровете заспешна медицинска помощ бележи увеличение, като половината от тази дейност есвързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да сеобслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболничнапомощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.