За 500 000 лв. обезщетения настоява лишен от свобода от ГД ”Изпълненияна наказанията” към Министерството направосъдието, заради неосигурена адекватна медицинска помощ.Дончо Пехливанов, който излежава присъда в Бургаския затвор, твърди, че следствиена незаконосъобразно бездействие на служители от затвора не е получилсвоевременно лечение на белодробното си заболяване - бронхопневмония. Порадитова здравословното му състояние се е влошило рязко и по спешност е билнастанен в болница.

След проведеното оперативно лечение, не са му билиосигурени нужните медицински грижи през възстановителния период.  Неимуществените вреди,  които претендира, че  е претърпял за са периода ноември 2011 г. –май 2014 г.  Затворникът настоява, че през товавреме е засегнато достойнство му в резултат на бездействие и арогантно, и презрителноотношение на медиците и ръководните служители, работещи в Бургаски затвор. 

Административен съд  Бургас еотхвърлил иска за обезщетение като неоснователен и недоказан и е осъдилДончо Пехливанов да заплати дължими такси и разноски в размер на 7 740лева. По делото епоискана и допусната съдебно – медицинска експертиза и е разпитан свидетел, койтое изтърпявал наказанието си заедно с ищеца през зимата на 2012 г. 

Съдът не е приел тезата на Пехливанов, че впосочения период администрацията на Бургаски затвор, а и на ГДИН, ебездействала въпреки задълбочаващото се страдание. От доказателствата е видно, че медицинският случай  е третиран с необходимата сериозност иотговорно поведение от служителите на Бургаски затвор, а предписаното иосъществено лечение, е било адекватно. Не са доказани твърденията за причиненинеимуществени вреди  заради арогантноповедение на медици и служители в Бургаски затвор. 

„Чл. 10 ал. 2ЗОДОВ освобождава ищците от внасяне на такси и разноски по делата.Ако обаче предявеният иск бъде отхвърлен изцяло (какъвто е конкретният случай),съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски.  Разпоредбата на закона се тълкува съобразно свложения в нея разум и цел. Те са свързани с необходимостта гражданите да сепредпазват от провеждане на неоснователни искове срещу държавата. Правата,които дава закона, предполагат добросъвестност на гражданите, на които сапредоставени.

Затова и предявилият неоснователно иск следва да бъде осъден дазаплати дължимата държавна такса, депозита за назначеното вещо лице, както ивъзнаграждение за процесуален представител на ответника”  се казва в решението на Административен съдБургас. Лишеният от свобода обжалва произнесения съдебен акт във  Върховния административен съд.