България остава сред най-лошите бенефициенти на еврофондовете, показва детайлен доклад на Европейската сметна палата за 2014 година. Осем години след пускането на първите европейски програми за България страната ни все още е давана за лош пример в усвояването им и еталон в погазване на правилата за обществените поръчки, пише в-к "Сега".

Докладът детайлно описва начинът, по който всяка страна членка е харчила европейските пари, дали е спазвала правилата, какви и колко грешки е допуснала. По отношение на обществените поръчки се оказва, че не сме единствени. Нарушения има в Полша, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Норвегия, Румъния.

Що се отнася до програмите, отчита се, че България значително изостава в усвояването на еврофондовете. Засечени са и нарушения в усвояването на парите. Неточностите са най-много в областта на селското стопанство и Програмата за развитие на селските райони.

Европейската сметна палата е установила, че България е плащала за земеделски проекти на фирми, които не отговарят на изискванията. Става дума за мярката "добавяне на стойност" към земеделските и горските продукти, където според одиторите финансирането не е било конкретно насочено. 

Макар критериите за подбор да са ясно определени, те не са били използвани за насочване на подпомагането, тъй като наличният бюджет е бил достатъчен, за да се финансират всички допустими проекти. Така са платени пари, които надвишават нуждите.

В същото време, земеделският министър Десислава Танева съобщи, че България ще загуби близо 90 млн. лв. по селската програма, защото няколко общини не са успели да приключат в срок проектите си. Те не са подали заявки за плащане, което е довело до загуба на средствата.

България обаче не е изолиран случай. В Испания например са били давани пари за обработка на земя, която впоследствие се оказала мотоциклетна писта. Вместо пасища фермери в Гърция, Испания, Полша, Словакия, Франция и Чехия са получавали пари за земи с гъсти храсти и дървета.