Обезщетенията по "Каско" не надхвърлят 70-80% от стойността на застраховката при пълна щета на кола, информират граждани. Жалби за ниски компенсации получават и в Комисията за финансов надзор, както и в асоциациите за застраховани, показа наша проверка. Според тези организации обезщетенията често са и под 70 на сто.

Мъж направил застраховка в офис на едно от дружествата. Колата му била оценена на 8000 лв. Тя била унищожена при инцидент и призната като пълна щета. От компанията обяснили, че са сгрешили - реалната стойност на колата била 5000 лв. Върнали надвзетата премия от около 60 лв., както предвижда Кодексът за застраховането, изчислили обезщетението като 70% от 5000 лв. и човекът получил 3500 лв.

Според Владимир Тодоров от една от асоциациите това е често срещано и по този начин застрахователят се облагодетелства - ако с колата не настъпи събитие, събраната в повече премия не се връща. Клиентът пък се заблуждава, че ще вземе по-голяма сума като компенсация. Полицата да не се прави в офис на компания, а при брокер, където да се съберат няколко оферти, съветва Тодоров.

Колегите му от друга асоциация за защита на застраховани дадоха условен пример как също пада обезщетението. Колата е застрахована за 10 000 лв., но след 6 месеца катастрофира. Дружеството обявява тотална щета и присъжда 70% от стойността. Очакваш да вземеш 7000 лв., но получаваш около 6000 лв. обезщетение. Причината е разминаването между стойността на колата при сключването на договора и тази в момента на щетата, каза Георги Вълков.

Проверка в общите условия на дружествата показва, че при сключване на полицата се прави оценка колко струва превозното средство към този момент. При настъпване на щета обаче се преизчислява стойността към момента на събитието и съответната обезценка заради овехтяване. Хората обаче не знаят и се чувстват подведени. Затова трябва да има яснота в договора още при подписването, обясниха юристи. 

По данни от пазара обикновено за година овехтяването е около 20%, а за 6 месеца - около 10 на сто от първоначално записаната стойност. Така вместо обезщетението да се начисли като процент от 10 000 лв., то се изчислява като процент от 9000 лв. например.

В един от случаите, по които работил Владимир Тодоров, овехтяването след първата седмица било изчислено на 30%. Изчисляването на обезщетението на база на действителната стойност към момента на събитието не е нарушение, показа справка в Кодекса за застраховането. Въпреки това подвежда клиентите, смятат юристи.

Проверка на общите условия към договорите показа, че няма фиксиран минимален процент, който се изплаща като обезщетение. От компаниите признаха, че плащат средно по 70-80% при пълна щета от катастрофа. При кражба давали 100%, а при пожар до 90 на сто. От дружествата цитираха кодекса за застраховането, където е записано, че тотална щета има, когато разходите за ремонт на увредения автомобил надвишават 70% от действителната му стойност - тази, срещу която може да се купи друг със същото качество.

Пак според кодекса стойността на разходите за ремонт се изчислява по два начина - въз основа на издадена от сервиз фактура или по експертна оценка при изплащане на парично обезщетение. Според оплакванията обаче непрозрачно се изчислява стойността на частите, които са оцелели в катастрофата и с които се намалява обезщетението. Обикновено тези оценки се правели по вътрешните правила на застрахователите и по тяхна методика, която понякога не отговаряла на пазарната действителност.

По наблюдения на асоциациите на застрахованите експертните оценки се "изсмуквали от пръстите". Това бил най-честият метод при формиране на обезщетението за колите над 5 г., които са най-много. Тогава ремонтът можело да струва 800 лв. например, но от застрахователя да кажат, че ще стигнат и 350 лв. Дори и когато се ползвали фактури от сервизи, те били доверени на съответното дружество, където сумите можело да се намаляват. Клиентите не са съгласни и с това, че трябва сами да продават останките, за да вземат още пари към обезщетението си. Някои компании съдействали за това. 

Изпатили се оплакват също, че често дружествата не казват до последно какво обезщетение ще дадат. В някои случаи направо искали сметка, по която да го преведат. Не давали и обяснения какви са мотивите за сумата. Проверката в общите условия показва още, че сумата на обезщетението се намалява и с платените до момента частични щети. Ако полицата е била на разсрочено плащане, при тотална щета от крайната сума се вадят неплатените вноски.

Източник: в. "24 часа"