Нашето време е и може би най-оплюваното публично в историята на България. Рядко някой успява да го оплюе с какъвто и да е смисъл, но наскоро четох интервю, което частично успява - на Харалан Александров в "Гласове".

Александров говори за наистина съществените проблеми в обществото, а не за това, че вече нямало достатъчно държава/ не се преподавала религия в училище/ токът бил скъп и т.н. спорни и повърхностни работи.

И все пак трябва да отбележим, че за 20 години капитализъм, последвал тоталитарния комунизъм, жизненият стандарт на населението се повиши видимо. Самото наличие на капитализъм, макар спъван от тоталната некадърност и неразбиране на политиците, всякакви мафии и местни атавизми, докара положението до там, че България вече не изглежда толкова изостанала и тъжна като в комикса на Робърт Кръмб от 1964 г. Освен за повишаване на жизнения стандарт, свободният пазар успява да помогне и за някои неочаквани неща. Пример: докато един куп учени от 20 години не успяват да се справят с "преосмислянето на комунизма" и се чудят какво да правят с паметниците оттогава, бизнесмен от Казанлък е намерил идеалното решение. Той иска да направи на казино грандоманската летяща чиния на Бузлуджа. Не мога да измисля по-приятно ироничен начин от това, за да се покаже, че времената са се сменили.

Капитализмът помага и там, за където безбройни националисти от години безуспешно бистрят стратегии - северната част на днешна Гърция, която в началото на 20 в. е била населена и с доста българи. Оттогава насам нещата са се променили много и вече българска идентичност с фенер да я дириш. Не щеш ли обаче, местните гърци, които навремето строго са наказвали всякакво говорене на български, сега сами насърчават изучаването му от търговците. Целта е те да могат да обслужват по-добре големия брой българи, които идват на пазар или като туристи в района.

Затуй настоящето може понякога да ни изглежда "протяжно, мрачно и безнадеждно", както казва Харалан, но прословутата "невидима ръка на пазара" не спира да действа. Докато някой не я блокира тотално, надежда има.