Тя танцува само едно лято. Оставката на здравната министърка Анна-Мария Борисова поначало бе мрачно предизвестена. Не от екзотичния й старт с детската песничка за прясното мляко, която изпя на репортерите още на първата си пресконференция. Не и от нейния тежък характер и трудна комуникативност - посочените от премиера ключови качества за нейното назначение. Борисова се превърна в поредния бушон на порочната здравна реформа, която десета година тормози лекари и мори пациенти.

Професорката попадна под кръстосан огън, който вече заплашваше стабилността на цялото управление. От едната страна стои агонията на общинските болници и гневът на лекарите, които от месеци стоят без заплати. Да не забравяме и озверелите пациенти, принудени да си носят храна и лекарства от вкъщи и да търпят отлагането на прегледи и операции с месеци. На всичко отгоре болните са подложени и на всевъзможни форми на изнудване от страна на доктори и санитари, които сочат ниското си заплащане като оправдание за придобитите рекетьорски навици. От другата страна стои финансовият министър Симеон Дянков, който повтаря смразяващата мантра "пари срещу реформи" и панически отлага почти всички плащания от страх да не взриви хазната. Разпъването дойде логично, след като партньорите от Синята коалиция поискаха главата на Борисова, а БСП и ДПС най-накрая постигнаха единодушие и внесоха вот на недоверие. Допълнително обстановката се усложни и от разбирането, че този път и националният лекарски протест не може да бъде спрян с никакви средства.

 Поначало здравеопазването се утвърди като ахилесовата пета на всички досегашни управления. В последните три кабинета - на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, нито един здравен министър не успя да изкара пълен мандат. Настоящият кабинет на ГЕРБ пък сменя вече двама за малко повече от година. За разлика от сега предишните две правителства действаха в условия на висок икономически растеж и нарастващи бюджетни излишъци, което им позволяваше да наливат пари в здравната система, вместо да положат неблагодарни усилия да запушат течовете и да осигурят прилични лекарски грижи за нарастващата армия на пациентите у нас. Днес обаче страната е затънала в тежка криза и финансовият министър Симеон Дянков с мъка се разделя с всяко левче. В този смисъл и Божидар Нанев, и Анна-Мария Борисова се оказаха камикадзета, временно изпълняващи функциите на министър на здравеопазването. Бойко Борисов направи два неуспешни опита - първо с хирург, а после и с ендокринолог на фаталния пост.

Може би следващата номинация за здравен министър трябва да бъде на някой утвърден професор по психиатрия, който покрай управленските си функции да започне да облекчава страданията на нацията барабар със синдикатите и членовете на парламента. Извън шегата, изглежда, здравната реформа е стигнала до своя критичен праг и вече не може да продължава постарому. Търпението и на медици, и на пациенти, и на финансов министър е изчерпано до край. Може би е време за решително преосмисляне на порочния модел на здравната система и ново начало. Тук на Бойко Борисов обаче няма да му е достатъчно съгласието на партньорите от Тристранния съвет, нито дори на парламентарната опозиция. Нужно е постигането на широко обществено съгласие за провеждането на бързи радикални реформи.

Няма да е зле премиерът да помисли и за въвеждането на нещо като здравен борд, който да наложи строги правила и да изгради наново системата. Видяхме, че единственото спасение за банковата ни система дойде с налагането на усмирителната  риза, позната ни като валутен борд. Сега от усмирителна риза има нужда и родното здравеопазване. В противен случай и следващият министър ще се чувства като обречен кадър на "Ал Кайда", изпратен да се самовзриви в някоя сграда.