По-малко от 20 дни ни делят от влизането в сила на новия еврорегламент за защита на личните данни. Все още обаче изникват въпроси относно прилагането му и какво всъщност означава GDPR за бизнеса и гражданите.

На първо място трябва да се отбележи, че регулацията ще влезе в сила у нас на 25-и май, независимо от това дали ще има нов Закон за личните данни, или не. Това подчерта председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов в ефира на БНТ. Според новото законодателство публични и частни лица и предприятия имат ограничено право да изискват достъп до ЕГН, лични документи и други лични данни. Те ще бъдат обработвани изключително и само когато това се изисква от закона.

"ЕГН-то е уникален идентификатор. Той се дава не само на българските граждани, но и на чужденци, които получат българско гражданство и на мигранти, които получат статут на убежище. Целта му е да идентифицира физическите лица. Въпросът тук е да не се използва прекалено широко, когато няма необходимост от идентификация с ЕГН", посочи Караджов.

Като пример той посочи интернет търговците, на които не им трябва ЕГН, а само адрес. Фирмите са предпочитали да събират възможно най-много информация, без да е ясно за какво им са необходими.

Копие от лична карта не би следвало да се събира, заяви Венцислав Караджов. Единствените случаи са когато Законът за мерките срещу изпиране на пари налага на банките да идентифицират лицето, което извършва трансакциите или когато закони, свързани със сигурността, изискват идентификация на физически лица. Комисията за защита на личните данни са налагали санкции на мобилни оператори, които са правили копие от лична карта, заяви Караджов.

Където има основание за обработване на лични данни, трябва да има и упоменат срок за съхранението им, заяви Караджов. Ако няма упоменат срок в закона, европейският регламент и Законът за личните данни задължава администратора да обяви „разумен“ спрямо целта срок.

Като пример за неразумен срок Караджов посочи работодателите, които съхраняват дълго личните данни на потенциални нови служители. Затова законът постановява публичното или частното предприятие да съхранява максимум 3 години личните данни на лицата, кандидатствали за работа.