Преди няколко години на лекция в Червената къща професорът от INSEAD Илиян Михов показа графика на икономическия растеж на САЩ за периода от 1870 г. до 2005 г., според която средният годишен растеж на американската икономика е 1.85%. Икономиката на САЩ обаче, както всяка друга икономика, не расте равномерно. Има периоди на растеж и на спад (рецесия).

Снощи Комитетът за датиране на бизнес циклите към Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research) обяви, че дъното на икономическата активност в САЩ е достигнато през юни 2009 г.:

Дъното маркира края на рецесията, която започна през декември 2007 г. и началото на растежа. Рецесията продължи 18 месеца, което я прави най-дългата рецесия от Втората световна война насам.

Много хора вярват, че правителствата трябва да провеждат антициклична политика - да увеличават държавните разходи и паричното предлагане при рецесия и да ги свиват при бърз растеж - за да "изгладят" циклите и да постигнат "устойчив" растеж без големи сътресения. От десетилетия правителствата по света се борят с бизнес циклите, но без успех. Защото в основата на тази идея стои грешното допускане, че правителството знае какво се случва в икономиката.

Националното бюро за икономически изследвания е авторитетна институция, създанена през 1920 г., а комитетът за датиране на циклите включва известни икономисти от най-реномираните университети в САЩ (Stanford, Harvard, Northwestern, M.I.T., Berkeley, Princeton). Те констатираха, че рецесията е свършила и е започнало икономическото възстановяване година и три месеца след като това се е случило. А преди това им трябваше година, за да обявят началото на рецесията. Както казва икономистът Тим Харфорд "синоптиците могат да хвърлят поглед през прозореца, ако искат да разберат какво е времето сега", но "икономистите трябва да чакат".

Това означава, че правителствата и централните банки трябва да взимат решения без да знаят какво се случва в икономиката. А това обезсмисля и дори прави вредни всякакви опити за антициклични политики. И всеки, който провежда такива политики и твърди, че знае какво прави и е убеден в ползата от него, просто лъже.