Неблагоприятните преживявания в детството водят до рисково за здравето поведение в зряла възраст, сочат данните на актуално двугодишно проучване на д-р Румяна Динолова от НЦОЗА. Децата, които са били обект на насилие, или са били пренебрегвани, са по-склонни да правят лоши избори като възрастни.

Подобно проучване се прави за първи път в България. Изследването доказва наличие на връзка между различните видове неблагополучия във възрастта до 18 г. и пушенето, употребата на алкохол, рисковото сексуално поведение и затлъстяването в зрялата възраст на човека.

Насилието и пренебрегването в детството са широко разпространени, сочат данните от проучването. 40,9% от анкетираните са преживели емоционално насилие, 28% – физическо, а 11,3% – сексуално насилие. 9,3% от участниците в изследването споделят, че са били физически пренебрегвани в детството си.

Проучването доказва, че физическото насилие в детството увеличава с 3,6 пъти риска от тютюнопушене в зряла възраст. То е свързано и с риск от ранно начало на сексуалния живот, който нараства с 3,7 пъти. Физическото насилие в детството увеличава двойно риска от множество сексуални партньори и 1,7 пъти този от злоупотреба с алкохол. 

Емоционалното насилие повишава риска от пропушване в ранна възраст 3 пъти, 2 пъти риска от ранна сексуална активност, 2 пъти риска от множество сексуални партньори и 1,7 пъти риска от злоупотреба с алкохол. Преживяното в детството сексуално насилие увеличава риска за ранна сексуална активност и вероятността за множество сексуални партньори два пъти и половина, както и 5 пъти риска от затлъстяване.

Неблагополучията в детството често се преживяват в комбинация, а натрупването на повече неблагоприятни преживявания (различни видове) повишава значително потенциалните здравословни рискове.

Статистиката сочи още, че половината от младите хора в България започват полов живот на 16-годишна възраст, като 35% от тях не са използвали презерватив при първия си полов акт. Ранната бременност и заразяването с ХИВ сред младите са на високи равнища.

Запазва се тенденцията на висока употреба на алкохол (86% от българските ученици са опитали на 16 г., а 59% са пили алкохол поне веднъж през последния месец). 30% от учениците са пробвали дрога.