Народното събрание прие окончателно промените в Закона за личните данни, отразяващ въведения през май т.г. Общ регламент за защита на личните данни в Европейския съюз, по-известен като GDPR (General data protection regulation). Измененията дават на Комисията за защита на личните данни нови правомощия, включително да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация. Асоциацията на европейските журналисти - България призова президента да наложи вето и да върне за преразглеждане новата правна рамка, тъй като тя "ограничава правото на изразяване".

Промените в закона предполагат 10 изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни:
- естеството на данните;
- влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име;
- обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
- характера и естеството на изявлението;
- значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
- отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
- отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
- целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението;
- съответствието на изявлението с основните права на гражданите;
- други обстоятелства, относими към конкретния случай.

"Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация", заявяват от АЕЖ.

Според тях, европейският регламент е тълкуван погрешно и съответно е пренесен погрешно в родното ни законодателство, като по този начин двете правни норми влизат в конфликт.