По традиция Регионален исторически музей Бургас ще представи пред бургазлии и гостите на града обредна Никулденска трапеза. Тя ще бъде подредена в градинката до Часовника сутринта на 6 декември – петък. Освещаването й ще започне в 10:45 часа, а по традиция обредният Никулденски хляб ще бъде разчупен от стопанина – кмета на Бургас Димитър Николов.

В българския народен календар Никулден бележи началото на същинската зима. Св. Никола се описва като старец с беловласа глава и дълга бяла брада. Народът го нарича още стари свети Никола. Светецът разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.

За първия сняг стопаните трябва да бъдат предварително подготвени, за това са и поговорките „Карай дърва, мели брашно, че студ иде!“, „Никулице, Варварице, кола брашно, кола дърва!“, „Днес му е денят, утре му е снегът!“.  В същото време свети Никола предпазва морето от замръзване.

Важно място в зимната никулденска обредност заема тържествената трапеза, на която неизменно присъства рибата. Затова често празникът се нарича „рибни свети Никола“ или „мокри свети Никола“. Народната традиция изисква в чест на светеца да се жертва риба, чието тяло е покрито с люспи, защото „голата риба“ навявала тъжни мисли за голота и беднотия.

Под въздействие на християнската религия се поставя и второ условие – рибата да има на главата си кост с формата на кръст. На тези изисквания отговарят шаранът, платиката, мряната и расперата. За най-празнично рибно ястие се счита шаранът по никулденски или печен, пълнен шаран в кора (тесто), като плънката може да бъде най-различна.

До рибните ястия на обредната трапеза се подреждат и постни ястия – боб, постни сърми, постни пълнени чушки, варени жито, булгур, царевица. Освен тях за празника се приготвят и специални обредни хлябове – боговица, богов хляб, никулски кравай, никулски колак. Те се украсяват, като от тесто се моделира образът на светеца или неговият кораб.