42-годишният Светослав Николов, който пръв си закупи абонаментна карта за стадион „Лазур”, не пропуска мачове на „Черноморец” от 1978 г. Фенът тръгнал да гледа бургаския тим с баща си, още когато бил първокласник, а от 10-годишен започнал да ходи и сам. Николов си купи карта до края на сезон 2011/2012 г. само час след старта на кампанията.  

Любопитна подробност е, че през 1981 г., когато тогавашното дружество за физкултура и спорт /ДФС/ „Черноморец” за пръв път провело кампания за продажба на абонаментни карти, Светослав отново си купил първата. Платил многото за онова време 40 лева, които събрал от сурвакане по Нова година. Като разбрала после, майка му замалко не го „сурвакала”, задето си похарчил паричките за мачове. „Като бонус тогава имаше и лотария с награди. Изтеглих отварачка, а на приятеля ми му се падна клубен флаг и много му завиждах”, не забравя фенът. В юношеството си той е бил свидетел на мачове, на които стадион „Черноморец” се е пукал по шевовете и по скамейките нямало място. Тогава се принуждавал да се качва по дървета или на покрива на фирма „Славянка”, за да може да гледа.  

Николов пази най-емоционални спомени от баража на „Черноморец” с „Локомотив” /Пд/ за място в „А” група през 1983 г. След 2:1 за „акулите” в Бургас той пътува до Пловдив, за да ги подкрепи и в реванша. „Оцеляхме с 0:0 и три греди. Вратарят Шейтанов целуваше гредите след края на мача”, усмихва се Светослав. По мачове днес с него редовно ходи и 18-годишната му дъщеря Петя, която е достойна продължителка на семейната обреченост на любов към „Черноморец”.