„Изграждането на автомагистрала „Черно море“ между Варна и Бургас ще осигури не само нова скоростна транспортна връзка между магистралите Хемус и Тракия, но ще подобри обслужването на крайбрежието като изведе транзитния трафик по-далеч от чувствителната крайбрежна територия на курортните селища“. С тези думи министърът на регионалното развитие и благоустройство Десислава Терзиева откри конференцията „Черноморският автомагистрален пръстен – предизвикателства и перспективи”.

Министърът поясни, че средства за магистралата ще се търсят чрез публично-частно партньорство. Проектното проучване вече било готово и е представено на инвеститори, като интерес имали няколко китайски компании. Пред журналисти в Бургас министърът допълни, че четирилентовият път до Слънчев бряг вече проектиран и сега се извършват парцеларните планове. Терзиева също така подчерта, че няма проблем по проекта за велоалеята до кв. "Сарафово". Все пак тя поясни, че няма проблем по проекта въпреки, че известно забавяне съществувало.

На конференцията бяха представени резултати от проучвания, стратегии и планове по осъществяването на българската част от проекта – магистрала Черно море, свързваща Варна и Бургас. До голяма степен думите на министър Терзиева обобщиха плюсовете на влизането на България в споразумението за изграждането на Черноморския автомагистрален пръстен.

Първият доклад от програмата бе изнесен от Мирослав Мазнев – зам.-министър на регионалното развитие. „В проектите за развитие на България 2014-2020 особено  внимание ще се обърне на развитието на пътната инфраструктура във връзка с европейската пътна мрежа. По протежение на първокласния път Бургас-Варна се наблюдоват някои проблеми - капацитетни ограничения, удължено време за преход, емисии на шум към околните населени места и курортни комплекси“, коментира зам.-министър Мазнев.

Според него тези недостатъци ще бъдат компенсирани от високоскоростната отсечка. Освен това, по думите му автомагистралният път по крайбрежието на Черно море ще привлече и бизнес инвестиции в по-малките селища и така ще подпомогне развитието в тези райони. Целта в далечен план е намаляне различието между отделните региони на територията на Европа. „В проекта са заложени и реконструкции на отделните свързващи пътни артерии, реабилитация на малките летища, развитие на пътната и железопътната система, автомагистралите и други пътни артерии от Европейско и национално значение“, добави още Мазнев.

Друга интересна точка от дневния ред на форума бе лекцията на арх. Георги Бакалов - Председател на Съюза на архитектите в България (САБ) и Председател на Форума на архитектите от черноморския регион (ФАЧР). В доклада си той говори най-вече за перспективите за партньорство между страните, взимащи участие в изграждането на Черноморския автомагистрален пръстен и възможностите проектът да облагороди региона на родното Черноморие.

„Култура, история, археология, туристически интерес - пръстенът би трябвало да подпомага тези особености на района, а не да служи като разселител, както става обикновено със скоростните пътища“, каза в презентацията си арх. Бакалов. Той допълни, че се изготвя подробна карта с тези особености, за да се вземат те под внимание при осъществяването на проекта. Освен това научните екипи работят активно по разработване на инженерни решения, като например свръзки тип ножица до основните големи селища. По този начин ще се намали времето за достигане до средните по големина и малките населени места. Това би трябвало да намали и таксите, които потребителите ще заплащат за ползване на автомагистралните отсечки, защото няма да се налага да се обикаля излишно до най-големите градове, откъдето по малки локални пътища да има достъп до средно големите селища.

Проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е част от българските проекти за облагородяване на инфраструктурата от 2007 година насам, когато правителството на премиера Сергей Станишев включва страната в споразумението. Предвижда се дължината на целия автомагистрален път да бъде приблизително 7000 км и да свързва 8 страни - България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна.