Лидерите на Европейския съюз не успяха да одобрят предложението за заем от около €140 млрд, предназначен да подкрепи Украйна, като финансиране, базирано на замразените руски активи. Ключов фактор за блокажа се оказа позицията на белгийския премиер Барт Де Вевер. 

Планът предвиждаше да се използват огромни суми от руски държавни активи, които са „замразени“ в рамките на санкциите след инвазията на Русия в Украйна. Тези активи — натрупани чрез държавни облигации и други финансови инструменти, се намират, междувременно, в депозити, голяма част от които в белгийски финансови институции. Според предложенията, активите биха се използвали като базисна гаранция или източник на ликвидност, от която ЕС да отпусне заем на Украйна, който Киев да връща само ако Москва плати репарации.  

Белгия поставя редица въпроси и условия, преди да подкрепи подобна инициатива. Според белгийския премиер, е нужно солидарно споделяне на риска между всички държави-членки, така че ако нещо се обърка, не само Белгия да носи бремето. Гаранции, че ако Русия предяви искове или поиска връщане на активите, отговорността няма да бъде само на белгийските институции.  

Изчистване на правната рамка — Белгия настоява, че планът в някаква степен граничи с форма на национализация или конфискация на руски активи, което изправя на карта международното доверие и правната сигурност. Друго условие е участието да бъде широко, включително държави, които също държат замразени руски активи, а не само Белгия.  

По време на срещата на лидерите на ЕС се съгласиха да възложат на Европейската комисия да изработи „варианти“ за финансиране на Украйна през 2026–2027 г., но без да дадат зелена светлина на конкретен механизъм с руски активи. Това означава, че реалното изпълнение на подписания заем се отлага — а Украйна остава зависима от други източници на подкрепа, което я прави уязвима във финансово отношение.Освен това, опасенията на Белгия насочват към по-широки рискове: ако се създаде прецедент за използване на замразени държавни активи за военна или реконструктивна помощ, това може да подкопае доверието във финансовите пазари и в резервации на централни банки.  

В случая терминът „блокиране“ описва как предложението бе спряно или сериозно забавено благодарение на белгийските притеснения и изисквания за гаранции. Без подкрепата на Белгия — страна, която има пряка ангажираност към структурата (тъй като голяма част от нужните активи се намират в нейна юрисдикция) — планът не може да продължи. 

Самият Де Вевер предупреди: „Ако не е ясно кой гарантира, ако нещо се обърка, не съм готов да продължа“.Това показва, че въпреки политическото желание за солидарност с Украйна, реалните юридически и финансови аспекти остават поне засега непреодолимо препятствие. Предвижда се въпросът да бъде обсъден по-подробно на следващата среща на върха на ЕС през декември.