Липсата или неточно представената информация за търговеца, предлаганите за продажба продукти, условията за покупките и последващото обслужване често лишава потребителите от възможност да направят най-добрия избор. Това обстоятелство нерядко се подценява от клиентите, но води до неизгодни за тях сделки, които с повече и по-ясни данни не биха сключили. 

Преди потрелителят да закупи дадена стока, има право да научи основните характеристики, състав, инструкция за използване, комплетовка и поддръжка, срок на годност и условия за съхранение (ако има такива), както и евентуалните рискове при употреба или съвместна употреба с други продукти. Дори когато търговецът на дребно не е получил тази информация от доставчика или производителя, законът не го освобождава от задълженията му да я предостави.  

Задължителна е и информацията за името, адреса, телефона, електронния адрес и интернет страницата на търговеца на дребно, както и данните за производителя или вносителя. Крайната сума с всички данъци и такси, условията за плащане, доставка и изпълниение на договора също следва да са известни отнапред, напомнят от “Ние, потребителите” в специален подкаст епизод на тази тема.  

Търговецът е задължен от закона да информира още клиентите си за законовата гаранция на стоката до 2 години, както и за търговска гаранция и извънгаранционно обслужване при наличието на такива. А при покупки онлайн и извън търговски обект – за право на връщане до 14 дни. При срочните договори следва да е известен минималният период, за който потребителят ще има задължения, както и за евентуалното наличие на клауза за автоматично подновяване. 

„Правото на информация е едно от първите формулирани права, когато започва да се заражда идеята за потребителска защита. От неговото осигуряване зависи изборът, който определя доколко е изгодна една сделка – както за отделния потребител, така и за пазара като цяло. То има основополагаща роля на всички останали потребителски права, които се появяват на по-късен етап, и всяко от тях има пряка връзка с него“, посочва Габриела Руменова. 

Tя подчертава, че когато липсва достъпна и вярна информация, ефектът е особено осезаем в по-малките населени места – там, където изборът е ограничен, а покупателната способност – по-ниска. 

„От маркетингова гледна точна едно от възможните решения е производителите и дистрибуторите да заложат на модел на ценообразуване, съобразен с реалната покупателна способност на отделните региони. Това би довело до по-справедливи и достъпни цени за хората в по-бедните места”, добавя експертът и уточнява, че “подобен подход е извън властта на потребителите. Тяхната сила е да настояват да получат цялата информация и тя да бъде вярна, пълна, ясна и разбираема. И след това да я ползват активно, когато вземат своите потребителски решения и с тях дават преднина на едни търговци и сделки за сметка на други.” 

Указанията за употреба също са част от задъжителната по закон информация. Те са необходими за правилното и безопасно използване и инсталиране, свързване, поддръжка и съхранение на стоките. И задължително трябва да са и на български език, дори когато стоката е от внос. 

Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако така ще подведе потребителя. 

За това колко е важно правото на информация свидетелства и фактът, че всички хипотези на забранените от закона нелоялни търговски практики пряко кореспондират с него. Някои от тях са свързани с прикриване на съществена информация, а други – с нейното забавяне или с предоставяне по неясен, неразбираем или двусмислен начин. “Става дума за тази информация, която е необходима на потребителя, като се има предвид конкретната ситуацията за вземането на решение за покупка, което без тази практика не би взел”, уточнява Руменова и допълва, че посочването на невярна информация, която може да подведе потребителя, също е вид нелоялна търговска практика.