Текущото изследване на корабните археолози в момента се фокусира върху търговски кораб, представляващ едно от най-добре запазените корабокрушения от османския период по българското Черноморие.
Научният акцент пада върху една слабо проучена, но силно наситена с археологически обекти зона около западния край на Созополския залив на площ от над 300 дка.
Честването му на тази дата започва през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).
Археологът обясни, че първата статуя е била създадена около началото на Новата ера и е оцеляла около 400 години на форума, докато земетресение не е унищожил града.
Това е поредната находка, открита през тазгодишните разкопки на Перперикон.
Глинените плочки с клинопис от 6-ти век пр. Хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е известен като един от най-големите благодетели на възрожденския град.
Сегашната находка е от мрамор, размерите й са внушителни, открита е легнала по лице, но липсва главата.
Очаква се статуята да постави още по-трудни за отговори въпроси пред проучвателите - макар да е изваяна в сходен иконографски стил, засега не се вижда глава.
За наличието на предполагаема пристанищна зона в акваторията на полуостров Хрисосотира данни черпим и от писмените извори, като най-обстоятелствен в това отношение е докладът на граф Толстой от началото на 18 в..