На днешния 9 юли отбелязваме 171 години от рождението на "патриарха на българската литература" - Иван Вазов. По този повод Националният литературен музей и къща-музей „Иван Вазов“ в столицата ще отбележат годишнината от 11 часа пред паметника на Иван Вазов при храма „Света София“. 

В родния град на Вазов - Сопот, проявите започват с детско утро под мотото „Аз съм българче“ от 9.30 часа. В 11.30 часа отново в къщата-музей “Иван Вазов“ е церемонията по награждаване на лауреатите от Седмия национален конкурс “Вазовата България“ и среща с носителя на детската Вазова награда.От 18.00 в църквата „Св.св. Петър и Павел“ ще има тържествена литургия. 

В 19.00 часа в Народно читалище “Иван Вазов“ 1871 г. ще може да се гледа постановката “Сюрприз“ по разкази на Чудомир, гостува Младежки театър “Николай Бинев“. В 20.30 часа на пл. „Иван Вазов“ ще започне тържественият митинг, на който ще бъде връчена Националната литературна награда „Иван Вазов“ на тазгодишния лауреат - Боян Ангелов.

В 21.00 часа е началният час на празничния концерт, посветен на днешния ден.Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения.Той е един от универсалните български автори, създал сам огромна литературна система във всички жанрове. Влияние върху творчеството му оказват руските и френските майстори на словото, които той чете и изучава в оригинал. Макар баща му да се опитва да го превърне в търговец, писаното слово успява да надделее над бащините амбиции.През седемдесетте години на 19-и век той бива изпратен в Румъния да се учи на занаят от чичо си, който бил търговец. 

Там обаче Вазов се запознава с хъшовете. Познанството му с имена като Ботев оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. След Руско-турската война и Освобождението той е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. 

По-късно се мести в Пловдив и е назначен от генерал-губернатора за депутат в Областното събрание, след което на 12 октомври е избран и в Постоянния комитет и става негов секретар.През 1897 година Иван Вазов става академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение до 30 януари 1899 г.