За лаймска болест към 20 юни имаме официално регистрирани 16 човека. За същия период на миналата година са били 50. Тоест, сезонът тази година закъснява. За марсилска треска са 13 сега, а миналата година – 33. Това означава, че по-късно ще се повишат, тъй като месец май беше хладен. Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова, цитирана от "Фокус".  

Проф. Христова обясни, че лаймската болест и марсилската треска са двете най-чести заболявания, причинявани след ухапване от кърлеж. „Има и някои други вирусни, но те са единични за страната и са районирани. Два пъти по-честа от марсилската треска е лаймската болест с около 500 случаи официално регистрирани за година. Марсилската е с около 250-300 случая. 

За лаймската болест характерно е, че има инкубационен период и след ухапването минават седмица или две. На мястото на ухапването изведнъж се появява една голяма червенина. Тя започва да увеличава диаметъра си, обикновено няма други симптоми“, обясни тя и уточни, че рядко може да има някакви усещания в ставите като преходни слаби болки, като температура също няма. 

„Това е началният стадий на лаймската болест. Оставено дори без лечение това петно става голямо и след това изчезва, но е много коварно, защото всъщност симптомите изчезват от кожата, а бактериите, причинители на болестта влизат в кръвта и достигат до вътрешните органи. Най-изложени са големите стави и нервната система. Там всъщност вече правят хронично възпаление, което е доста продължително. Хубавото обаче е, че е бактериално заболяване и се лекува с антибиотици, поне на първия стадий е със 100% успех, а с напредването е с намаляващ успех“, увери проф. Христова. 

За марсилската треска тя обясни, че започва също след инкубационен период от няколко дни след ухапване от т.нар. кучешки кърлеж, тъй като основен гостоприемник е кучето. „На мястото е характерно едно малко черно петно, при което след това имаме висока температура, около 38-39 градуса, и дребен петнист обрив по цялото тяло. Това също е бактериално заболяване, което се лекува с антибиотик. По принцип не хронифицира, но протича остро и тежко, много пъти с необходимост от хоспитализация и дори единични случаи са със смъртен изход“, каза още тя.