"Българските учени продължават да работят по ваксина срещу коронавируса. До Нова година ще е готов прототипът, след това сме готови за клинични изпитания". Това съобщи в ефира на БНТ директорът на Института по микробиология към БАН - доц. Пенка Петрова тази сутрин. По думите й, дали българската ваксина ще е по-евтина зависи от производствените мощности и от това доколко държавата ще се ангажира с производството.

"Нашата протеинова ваксина се е съсредоточила върху генома и би трябвало да действа срещу всички щамове. В момента се тестват руската и ваксината на "Астра Зенека", като резултатите и за двете са много обнадеждаващи", коментира още доц. Петрова. Тя коментира, че в момента се наблюдава ръст в броя на заразените заради "отхлабените мерки". Принос за тенденцията имало и началото на учебната година.

"Вирусът в момента мутира с по-ниска честота, отколкото се разпространява. Можем да направим извод, че той е по-силно заразен, но по-малко смъртоносен. В момента България е в оранжевата зона на Европа и няма защо да сме обезпокоени, това са нивата от юли месец", допълни тя.

"Учените продължават да изследват геномите на вируса, като е установено, че при 12 000 различни има около 1200 мутации. В Европа и в България преобладават едни и същи щамове. Всеки десети вирус е мутирал, но тенденцията е да се върви към по-малко смъртоносни щамове", уточни имунологът. По думите й, с цел превенция е препоръчително да се промени хранителният ни режим. Установено е, че при недостиг на селен в организма има по-голям риск от фатален изход на заболяването.

"В България обаче няма тежки селенови дефицити, тъй като селенът се среща в традиционни за българите храни, като зърнените - пшеница, овес, ръж. Силно препоръчителни са ядки като бразилския орех, както и морските продукти. Нужни за организма ни са и антиоксидантите, затова е необдходимо да приемаме достатъчно витамин C и витамин D", посъветва доц. Петрова.

"Ако един на 10 човека е прекарал коронавирус, това значи, че той има антитела. Трябва непременно да се следи нивото на антитела, за да се знае как може да се противодейства. Оказва се, че част от лекарствата, които хората със съпътстващи заболявания приемат непрекъснато, всъщност провокират коронавируса, затова тези хора са толкова рискова група", смята доц. Петрова.